Proverbs 18

Примхливий шукає сваволі, стає проти всього розумного.

Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум.

Нерозумний не хоче навчатися, а тільки свій ум показати.

Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това — да изявява сърцето си.

З приходом безбожного й ганьба приходить, а з легковаженням сором.

С идването на безбожния идва и презрение и с позора идва и безчестие.

Слова уст людини глибока вода, джерело премудрости бризкотливий потік.

Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.

Не добре вважати на обличчя безбожного, щоб праведного повалити на суді.

Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда.

Уста нерозумного тягнуть до сварки, а слова його кличуть бійки.

Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой.

Язик нерозумного загибіль для нього, а уста його то тенета на душу його.

Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му.

Слова обмовника мов ті присмаки, і вони сходять у нутро утроби.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Теж недбалий у праці своїй то брат марнотратнику.

Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника.

Господнє Ім'я сильна башта: до неї втече справедливий і буде безпечний.

Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност.

Маєток багатому місто твердинне його, і немов міцний мур ув уяві його.

Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му.

Перед загибіллю серце людини високо несеться, перед славою ж скромність.

Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата.

Хто відповідає на слово, ще поки почув, то глупота та сором йому!

Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него.

Дух дійсного мужа виносить терпіння своє, а духа прибитого хто піднесе?

Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?

Серце розумне знання набуває, і вухо премудрих шукає знання.

Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

Дарунок людини виводить із утиску, і провадить її до великих людей.

Подаръкът на човека му отваря място и го довежда пред големци.

Перший у сварці своїй уважає себе справедливим, але прийде противник його та й дослідить його.

Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближният му и го изпитва.

Жереб перериває сварки, та відділює сильних один від одного.

Жребият прекратява разприте и решава между силните.

Розлючений брат протиставиться більше за місто твердинне, а сварки, немов засуви замку.

Излъган брат е по-недостъпен от укрепен град и разногласията са като резета на крепост.

Із плоду уст людини насичується її шлунок, вона насичується плодом уст своїх.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му, от произведението на устните си ще се насити.

Смерть та життя у владі язика, хто ж кохає його, його плід поїдає.

Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

Хто жінку чеснотну знайшов, знайшов той добро, і милість отримав від Господа.

Който е намерил добра жена, е намерил добро и е получил благоволение от ГОСПОДА.

Убогий говорить благально, багатий же відповідає зухвало.

Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо.

Є товариші на розбиття, та є й приятель, більше від брата прив'язаний.

Човек с много приятели, идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.