Isaiah 32

Тож за праведністю царюватиме цар, а князі володітимуть за правосуддям.

Ето, един цар ще царува с правда и князете ще управляват с правосъдие,

І станеться кожен, як захист від вітру, і немов та заслона від зливи, як потоки води на пустині, як тінь скелі тяжкої на спраглій землі...

и един човек ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от огромна канара в жадна земя.

І не будуть заплющені очі видющих, і слухатимуть вуха тих, які слухають!

Очите на виждащите няма да бъдат помрачени и ушите на слушащите ще внимават.

І знання розумітиме серце нерозважних, а язик недорікуватих поспішить говорити виразно.

И сърцето на безразсъдните ще разбере знание и езикът на заекващите ще говори бързо и ясно.

Не будуть вже кликати достойним глупця, а на обманця не скажуть шляхетний,

Безумният няма вече да се нарича благороден и сребролюбецът няма вече да се казва щедър;

бо глупоту говорить безумний, а серце його беззаконня вчиняє, щоб робити лукавство, та щоб говорити до Господа слово облудне, щоб душу голодного випорожнити й напою позбавити спраглого!

защото безумният говори безумно и сърцето му работи беззаконие, за да върши безбожие и да говори заблуда против ГОСПОДА, за да остави празна душата на гладния и да отнеме питието на жадния.

А лукавий лихі його чини: він лихе замишляє, щоб нищити скромних словами брехливими, як убогий говорить про право,

А на сребролюбеца средствата са зли, той замисля коварства, за да погуби сиромаха с лъжливи думи дори когато бедният говори правда.

а шляхетний міркує шляхетне, і стоїть при шляхетному.

А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.

Устаньте, безжурні жінки, почуйте мій голос, дочки безтурботні, послухайте слова мого!

Станете, вие безгрижни жени, и чуйте гласа ми; вслушайте се в говоренето ми, вие нехайни дъщери!

Днів багато на рік ви, безтурботні, тремтітимете, бо збір винограду скінчився, а згромадження плоду не прийде!

След ден и година ще бъдете ужасени, вие нехайни, защото гроздоберът ще се изгуби, беритбата няма да дойде.

Тремтіть, ви безжурні, дрижіть, безтурботні, роздягніться, себе обнажіть, опережіться по стегнах!

Треперете, вие безгрижни, ужасявайте се, вие нехайни! Съблечете се и се оголете, и опашете хълбоците си с вретище!

За принадні поля будуть битися в груди, за виноградник урожайний...

Ще се бият в гърди за приятните поля, за плодородните лозя.

На землі цій народу мого зійде терен й будяччя, по всіх домах радости спаленина, на місті веселому...

На земята на народа ми ще растат тръни и бодливи храсталаци, а и върху всички къщи на веселие в ликуващия град;

Бо палац опущений буде, міський гомін замовкне, Офел та башта навік стануть ямами, радістю диких ослів, пасовиськом черід,

защото дворецът е изоставен, шумният град е напуснат, крепостта и кулата са пещери до века, радост за диви магарета, пасбище за стада —

аж Дух з височини проллється на нас, а пустиня в садок обернеться, а садок порахований буде за ліс!

докато Духът се излее на нас от висините и пустинята стане плодородно поле, а плодородното поле се счете като гора.

Тоді пробуватиме право в пустині, на ниві ж родючій сидітиме правда.

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята и правда ще обитава в плодородното поле.

І буде роботою істини мир, а працею правди спокійність й безпека навіки.

И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века.

І осяде народ мій у мешканні спокійнім, і в безпечних місцях, і в спокійних місцях відпочинку.

И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка.

І буде падати град на повалений ліс, і знизиться місто в долину...

Но ще вали градушка при падането на гората и градът съвсем ще се сниши.

Блаженні ви, сівачі понад всякими водами, що відпускаєте ногу волові й ослові на волю!

Блажени вие, които сеете при всяка вода и изпращате навред крака на вола и магарето!