1. Home
  2. Pair
  3. Ukrainian
  4. BulVeren
  5. Acts.16

Acts 16

16:1
І прибув він у Дервію й Лістру. І ото був там один учень, на ім'я Тимофій, син наверненої однієї юдеянки, а батько був геллен.
А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.
16:2
Добре свідоцтво про нього давали брати, що були в Лістрі та в Іконії.
Той имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
16:3
Павло захотів його взяти з собою, і, взявши, обрізав його через юдеїв, що були в тих місцях, бо всі знали про батька його, що був геллен.
Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.
16:4
Як міста ж переходили, то їм передавали, щоб вони берегли оті постанови, які видали в Єрусалимі апостоли та старші.
И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.
16:5
А Церкви зміцнювалися в вірі, і щоденно зростали кількістю.
Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
16:6
А що Дух Святий їм не звелів провіщати слово в Азії, то вони перейшли через Фрігію та через країну галатську.
И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
16:7
Дійшовши ж до Мізії, хотіли піти до Вітінії, та їм не дозволив Дух Ісусів.
и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.
16:8
Обминувши ж Мізію, прибули до Троади.
И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
16:9
І Павлові з'явилось видіння вночі: якийсь македонянин став перед ним і благав його, кажучи: Прийди в Македонію, і нам поможи!
И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!
16:10
Як побачив він це видіння, то ми зараз хотіли піти в Македонію, зрозумівши, що Господь нас покликав звіщати їм Євангелію.
И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.
16:11
Тож відпливши з Троади, прибули ми навпрост у Самотракію, а другого дня до Неаполя,
И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,
16:12
звідтіля ж у Филипи, що є перше місто-осада в тій частині Македонії. І пробули ми в цім місті днів кілька.
а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.
16:13
Дня ж суботнього вийшли ми з міста над річку, де, за звичаєм, було місце молитви, і, посідавши, розмовляли з жінками, що посходились.
А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
16:14
Прислухалася й жінка одна, що звалася Лідія, купчиха кармазином з міста Тіятір, що Бога вона шанувала. Господь же їй серце відкрив, щоб уважати на те, що Павло говорив.
И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което говореше Павел.
16:15
А коли охристилась вона й її дім, то благала нас, кажучи: Якщо ви признали, що вірна я Господеві, то прийдіть до господи моєї й живіть. І змусила нас.
И като се кръсти тя и домът й, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.
16:16
І сталось, як ми йшли на молитву, то нас перестріла служниця одна, що мала віщунського духа, яка ворожбитством давала великий прибуток панам своїм.
И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.
16:17
Вона йшла слідкома за Павлом та за нами, і кричала, говорячи: Оці люди це раби Всевишнього Бога, що вам провіщають дорогу спасіння!
Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
16:18
І багато днів вона це робила. І обуривсь Павло, і, обернувшись, промовив до духа: У Ім'я Ісуса Христа велю я тобі вийди з неї! І того часу той вийшов.
И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.
16:19
А пани її, бачивши, що пропала надія на їхній прибуток, схопили Павла й Силу, і потягли їх на ринок до старших.
А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
16:20
Коли ж їх привели до начальників, то сказали: Ці люди, юдеї, наше місто бунтують,
И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,
16:21
і навчають звичаїв, яких нам, римлянам, не годиться приймати, ані виконувати.
и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.
16:22
І натовп піднявся на них. А начальники здерли одежу із них, та звеліли їх різками сікти.
Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
16:23
І, завдавши багато їм ран, посадили в в'язницю, наказавши в'язничному дозорцеві, щоб їх пильно стеріг.
И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
16:24
Одержавши такого наказа, той їх повкидав до внутрішньої в'язниці, а їхні ноги забив у колоди.
който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.
16:25
А північної пори Павло й Сила молилися, і Богові співали, а ув'язнені слухали їх.
Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.
16:26
І ось нагло повстало велике трясіння землі, аж основи в'язничні були захиталися! І повідчинялися зараз усі двері, а кайдани з усіх поспадали...
И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.
16:27
Як прокинувся ж сторож в'язничний, і побачив відчинені двері в'язниці, то витяг меча та й хотів себе вбити, мавши думку, що повтікали ув'язнені.
И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
16:28
А Павло скрикнув голосом гучним, говорячи: Не чини собі жодного зла, бо всі ми ось тут!
Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.
16:29
Зажадавши ж той світла, ускочив, і тремтячий припав до Павла та до Сили.
А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;
16:30
І вивів їх звідти й спитав: Добродії! Що треба робити мені, щоб спастися?
и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
16:31
А вони відказали: Віруй в Господа Ісуса, і будеш спасений ти сам та твій дім.
А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.
16:32
І Слово Господнє звіщали йому та й усім, хто був у домі його.
И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.
16:33
І сторож забрав їх того ж часу вночі, їхні рани обмив, і охристився негайно він сам та його всі домашні.
И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.
16:34
І він їх запровадив до дому свого, і поживу поставив, і радів із усім домом своїм, що ввірував у Бога.
И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.
16:35
А коли настав день, то прислали начальники слуг поліційних, наказуючи: Відпусти тих людей!
А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.
16:36
І сказав той в'язничний дозорець слова ці Павлові: що прислали начальники, щоб вас відпустити. Отож, вийдіть тепер та й з миром ідіть!
И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.
16:37
А Павло відказав їм: Нас, римлян, незасуджених, різками сікли прилюдно, і до в'язниці всадили, а тепер нас таємно виводять? Але ні! Хай вони самі прийдуть, та й виведуть нас!
Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!
16:38
Ці ж слова поліційні слуги донесли начальникам. А ті налякались, почувши, що римляни вони.
И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.
16:39
І прийшли, та їх перепросили, а вивівши, благали, щоб із міста пішли.
И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.
16:40
І, вийшовши з в'язниці, прибули вони до Лідії, а з братами побачившись, потішили їх та й пішли.
А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

© bibleglot.com