Psalms 35

Davidin Psalmi. Riitele, Herra, riitaveljeini kanssa: sodi vihollisiani vastaan.

(По слав. 34) Псалм на Давид. Борй се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!

Tempaa kilpi ja keihäs, ja nouse minua auttamaan.

Вземи щит и броня и стани ми на помощ!

Sivalla ase ja suojele minua sortajiani vastaan: sano sielulleni: minä olen apus.

Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!

Häpiään ja pilkkaan tulkoon kaikki, jotka sieluani väijyvät: palatkoon takaperin ja nauruksi tulkoon, jotka minulle pahaa suovat.

Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!

Olkoon he niinkuin akanat tuulessa; ja Herran enkeli sysätköön heitä pois.

Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!

Heidän tiensä olkaan pimiä ja niljakas; ja Herran enkeli vainotkoon heitä.

Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!

Sillä he ovat ilman syytä verkkonsa virittäneet minua kadottaaksensa, ja ilman syytä ovat sielulleni kaivaneet haudan.

Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.

Tulkoon hänelle vaiva, jota ei hän tiedä, ja verkko, jonka hän viritti, käsittäköön hänen: siihen hän langetkoon.

Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!

Mutta minun sieluni iloitkoon Herrassa ja riemuitkaan hänen avustansa.

А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.

Kaikki minun luuni sanokaan: Herra, kuka on sinun vertaises? sinä joka päästät nöyrän väkevämmän käsistä, raadollisen ja köyhän raatelialtansa.

Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния — от грабителя му?

Väärät todistajat astuvat edes, jotka minua niihin soimaavat, joista en mitään tiedä.

Неправедни свидетели стават, питат ме за неща, които не зная.

He tekevät minulle pahaa hyvästä, minulle mielikarvaudeksi.

Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.

Mutta minä, kuin he sairastivat, puin säkin päälleni, vaivasin itsiäni paastolla, ja rukoilin sydämestäni;

А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми.

Minä käytin itseni kuin he olisivat olleet minun ystäväni ja veljeni: niinkuin se joka äitiänsä murehtii, kävin minä kumarruksissa murhevaatteissa.

Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.

Mutta he iloitsevat minun vahingostani ja kokoontuvat: ontuvat myös kokoovat heitänsä havaitsematta minua vastaan, he repivät ja ei lakkaa.

Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха — побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.

Ulkokullattuin seassa, jotka leipäkyrsänkin tähden pilkkaavat, kiristävät he hampaitansa minun päälleni.

Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.

Herra, kuinka kauvan sinä tätä katselet? Päästä siis sieluni heidän hävityksestänsä, ja yksinäiseni nuorista jalopeuroista.

Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа — от лъвовете.

Minä kiitän sinua suuressa seurakunnassa; paljon kansan keskellä minä sinua ylistän.

Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.

Älä salli niiden iloita minusta, jotka syyttömästi minun viholliseni ovat, eli silmää iskeä, jotka minua ilman syytä vihaavat.

Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.

Sillä ei he puhu ystävällisesti, vaan etsivät vääriä syitä hiljaisia vastaan maan päällä,

Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.

Ja levittävät kitansa avaralta minua vastaan, ja sanovat: niin, niin: sen me mielellämme näemme.

Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!

Herra, sinä sen myös näet, älä siis vaiti ole: Herra, älä kaukana ole minusta.

ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!

Herää ja nouse katsomaan minun oikeuttani ja asiatani, minun Jumalani ja Herrani.

Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!

Herra minun Jumalani, tuomitse minua vanhurskautes jälkeen, ettei he riemuitsisi minusta.

Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!

Älä salli heidän sydämissänsä sanoa: niin, niin me tahdomme; ja älä anna heidän sanoa: me olemme hänen nielleet.

Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!

Häväistäköön ja nauruksi joutukoon kaikki, jotka onnettomuudestani iloitsevat: puetettakoon häpiällä ja pilkalla, jotka itsiänsä minusta kerskaavat.

Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!

Iloitkaan ja riemuitkaan, jotka minun vanhurskauttani rakastavat, ja sanokaan aina: Herra olkoon suuresti kiitetty, joka suo palveliallensa rauhan.

Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!

Ja minun kieleni puhuu sinun vanhurskauttas, ja kiittää sinua joka päivä.

И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.