Job 10

Kad mi je duši život omrznuo, nek' mi tužaljka poteče slobodno, zborit ću u gorčini duše svoje.

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Reću ću Bogu: Nemoj me osudit! Kaži mi zašto se na me obaraš.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

TÓa što od toga imaš da me tlačiš, da djelo ruku svojih zabacuješ, da pomažeš namjerama opakih?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Jesu li u tebe oči tjelesne? Zar ti vidiš kao što čovjek vidi?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Zar su ti dani k'o dani smrtnika a kao ljudski vijek tvoje godine?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Zbog čega krivnju moju istražuješ i grijehe moje hoćeš razotkriti,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

kad znadeš dobro da sam nedužan, da ruci tvojoj izmaknut ne mogu?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Tvoje me ruke sazdaše, stvoriše, zašto da me sada opet raščiniš!

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Sjeti se, k'o glinu si me sazdao i u prah ćeš me ponovo vratiti.

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Nisi li mene k'o mlijeko ulio i učinio da se k'o sir zgrušam?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Kožom si me i mesom odjenuo, kostima si me spleo i žilama.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

S milošću si mi život darovao, brižljivo si nad mojim bdio dahom.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Al' u svom srcu ovo si sakrio, znam da je tvoja to bila namjera:

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

da paziš budno hoću li zgriješiti i da mi grijeh ne prođe nekažnjeno.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Ako sam grešan, onda teško meni, ako li sam prav, glavu ne smijem dići - shrvan sramotom, nesrećom napojen!

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Ispravim li se, k'o lav me nagoniš, snagu svoju okušavaš na meni,

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

optužbe nove na mene podižeš, jarošću većom na mene usplamtiš i sa svježim se četama obaraš.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Iz utrobe što si me izvukao? O, što ne umrijeh: vidjeli me ne bi,

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

bio bih k'o da me ni bilo nije, iz utrobe u grob bi me stavili.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Mog su života dani tako kratki! Pusti me da se još malo veselim

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

prije nego ću na put bez povratka, u zemlju tame, zemlju sjene smrtne,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

u zemlju tmine guste i meteža, gdje je svjetlost slična noći najcrnjoj."

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.