Job 23

Тогава Йов отговори и каза:

А Йов відповів та й сказав:

Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

Моя мова й сьогодні гірка, тяжче страждання моє за стогнання мої...

О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

О, якби то я знав, де Його я знайду, то прийшов би до місця Його пробування!

Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

Я б перед обличчям Його свою справу поклав, а уста свої я наповнив би доводами,

узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

розізнав би слова, що мені відповість, і я зрозумів би, що скаже мені.

Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

Чи зо мною на прю Він з великою силою стане? О ні, тільки б увагу звернув Він на мене!

Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

Справедливий судився б там з Ним, я ж назавжди б звільнивсь від свойого Судді.

Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

Та піду я на схід і немає Його, а на захід удамся Його не побачу,

наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

на півночі шукаю Його й не вхоплю, збочу на південь і не добачаю...

Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

А Він знає дорогу, яка при мені, хай би випробував Він мене, мов те золото, вийду!

Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

Трималась нога моя коло стопи Його, дороги Його я держався й не збочив.

От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

Я не відступався від заповідей Його губ, над уставу свою я ховав слова уст Його.

Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

Але Він при одному, й хто заверне Його? Як чого зажадає душа Його, те Він учинить:

Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

бо Він виконає, що про мене призначив, і в Нього багато такого, як це!

Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

Тому перед обличчям Його я тремчу, розважаю й жахаюсь Його...

Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

А Бог пом'якшив моє серце, і Всемогутній мене настрашив,

тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.

бо не знищений я від темноти, ані від обличчя свого, що темність закрила його!