Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?
Для чого часи не заховані від Всемогутнього? Ті ж, що знають Його, Його днів не побачать!
Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.
Пересовують межі безбожні, стадо грабують вони та пасуть,
Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.
займають осла в сиротини, беруть у заставу вола від удовиць,
Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.
вони бідних з дороги спихають, разом мусять ховатися збіджені краю...
Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.
Тож вони, бідарі, немов дикі осли на пустині, виходять на працю свою, здобичі шукаючи, степ йому хліба дає для дітей...
Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.
На полі вночі вони жнуть, і збирають собі виноград у безбожного,
Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.
наго ночують вони, без одежі, і не мають вкриття собі в холоді,
Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.
мокнуть від зливи гірської, а заслони не маючи, скелю вони обіймають...
Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.
Сироту відривають від перс, і в заставу беруть від убогого...
Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.
Ходять наго вони, без вбрання, і голодними носять снопи.
Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.
Хоч між мурами їхніми роблять оливу, топчуть чавила, та прагнуть вони!
Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.
Стогнуть люди із міста, і кричить душа вбиваних, а Бог на це зло не звертає уваги...
Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.
Вони проти світла бунтують, не знають доріг Його, і на стежках Його не сидять.
Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.
На світанку встає душогуб, замордовує бідного та злидаря, а ніч він проводить, як злодій...
И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.
А перелюбника око чекає смеркання, говорячи: Не побачить мене жодне око! і заслону кладе на обличчя...
В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.
Підкопуються під доми в темноті, замикаються вдень, світла не знають вони,
Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.
бо ранок для них усіх разом то темрява, і знають вони жахи темряви...
Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.
Такий легкий він на поверхні води, на землі їхня частка проклята, не вернеться він на дорогу садів-виноградів...
Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.
Як посуха та спека їдять сніжну воду, так шеол поїсть грішників!
Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.
Забуде його лоно матері, буде жерти черва його, мов солодощі, більше не буде він згадуваний, і безбожник поламаний буде, мов дерево!...
Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.
Чинить зло для бездітної він, щоб вона не родила, і вдовиці не зробить добра.
Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.
А міццю своєю він тягне могутніх, коли він встає, то ніхто вже не певний свойого життя!
Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.
Бог дає йому все на безпеку, і на те він спирається, та очі Його бачать їхні дороги:
Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.
підіймуться трохи й немає вже їх, бо понижені... Як усе, вони гинуть, і зрізуються, немов та колоскова головка...
Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?
Якщо ж ні, то хто зробить мене неправдомовцем, а слово моє на марноту оберне?