Isaiah 32

Ето, един цар ще царува с правда и князете ще управляват с правосъдие,

Тож за праведністю царюватиме цар, а князі володітимуть за правосуддям.

и един човек ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от огромна канара в жадна земя.

І станеться кожен, як захист від вітру, і немов та заслона від зливи, як потоки води на пустині, як тінь скелі тяжкої на спраглій землі...

Очите на виждащите няма да бъдат помрачени и ушите на слушащите ще внимават.

І не будуть заплющені очі видющих, і слухатимуть вуха тих, які слухають!

И сърцето на безразсъдните ще разбере знание и езикът на заекващите ще говори бързо и ясно.

І знання розумітиме серце нерозважних, а язик недорікуватих поспішить говорити виразно.

Безумният няма вече да се нарича благороден и сребролюбецът няма вече да се казва щедър;

Не будуть вже кликати достойним глупця, а на обманця не скажуть шляхетний,

защото безумният говори безумно и сърцето му работи беззаконие, за да върши безбожие и да говори заблуда против ГОСПОДА, за да остави празна душата на гладния и да отнеме питието на жадния.

бо глупоту говорить безумний, а серце його беззаконня вчиняє, щоб робити лукавство, та щоб говорити до Господа слово облудне, щоб душу голодного випорожнити й напою позбавити спраглого!

А на сребролюбеца средствата са зли, той замисля коварства, за да погуби сиромаха с лъжливи думи дори когато бедният говори правда.

А лукавий лихі його чини: він лихе замишляє, щоб нищити скромних словами брехливими, як убогий говорить про право,

А благородният замисля благородни неща и ще стои в благородни неща.

а шляхетний міркує шляхетне, і стоїть при шляхетному.

Станете, вие безгрижни жени, и чуйте гласа ми; вслушайте се в говоренето ми, вие нехайни дъщери!

Устаньте, безжурні жінки, почуйте мій голос, дочки безтурботні, послухайте слова мого!

След ден и година ще бъдете ужасени, вие нехайни, защото гроздоберът ще се изгуби, беритбата няма да дойде.

Днів багато на рік ви, безтурботні, тремтітимете, бо збір винограду скінчився, а згромадження плоду не прийде!

Треперете, вие безгрижни, ужасявайте се, вие нехайни! Съблечете се и се оголете, и опашете хълбоците си с вретище!

Тремтіть, ви безжурні, дрижіть, безтурботні, роздягніться, себе обнажіть, опережіться по стегнах!

Ще се бият в гърди за приятните поля, за плодородните лозя.

За принадні поля будуть битися в груди, за виноградник урожайний...

На земята на народа ми ще растат тръни и бодливи храсталаци, а и върху всички къщи на веселие в ликуващия град;

На землі цій народу мого зійде терен й будяччя, по всіх домах радости спаленина, на місті веселому...

защото дворецът е изоставен, шумният град е напуснат, крепостта и кулата са пещери до века, радост за диви магарета, пасбище за стада —

Бо палац опущений буде, міський гомін замовкне, Офел та башта навік стануть ямами, радістю диких ослів, пасовиськом черід,

докато Духът се излее на нас от висините и пустинята стане плодородно поле, а плодородното поле се счете като гора.

аж Дух з височини проллється на нас, а пустиня в садок обернеться, а садок порахований буде за ліс!

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята и правда ще обитава в плодородното поле.

Тоді пробуватиме право в пустині, на ниві ж родючій сидітиме правда.

И делото на правдата ще бъде мир и действието на правдата ще бъде покой и сигурност до века.

І буде роботою істини мир, а працею правди спокійність й безпека навіки.

И Моят народ ще обитава в мирно заселище, в сигурни жилища, и в спокойни места за почивка.

І осяде народ мій у мешканні спокійнім, і в безпечних місцях, і в спокійних місцях відпочинку.

Но ще вали градушка при падането на гората и градът съвсем ще се сниши.

І буде падати град на повалений ліс, і знизиться місто в долину...

Блажени вие, които сеете при всяка вода и изпращате навред крака на вола и магарето!

Блаженні ви, сівачі понад всякими водами, що відпускаєте ногу волові й ослові на волю!