Acts 16

А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

În urmă, Pavel s'a dus la Derbe şi la Listra. Şi iată că acolo era un ucenic, numit Timotei, fiul unei iudeice credincioase şi al unui tată Grec.

Той имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

Fraţii din Listra şi Iconia îl vorbeau de bine.

Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

Pavel a vrut să -l ia cu el; şi, dupăce l -a luat, l -a tăiat împrejur, din pricina Iudeilor, cari erau în acele locuri; căci toţi ştiau că tatăl lui era Grec.

И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

Pe cînd trecea prin cetăţi, învăţa pe fraţi să păzească hotărîrile apostolilor şi presbiterilor din Ierusalim.

Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Bisericile se întăreau în credinţă, şi sporeau la număr din zi în zi.

И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

Fiindcă au fost opriţi de Duhul Sfînt să vestească Cuvîntul în Asia, au trecut prin ţinutul Frigiei şi Galatiei.

и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

Ajunşi lîngă Misia, se pregăteau să intre în Bitinia; dar Duhul lui Isus nu le -a dat voie.

И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

Au trecut atunci prin Misia, şi s'au pogorît la Troa.

И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

Noaptea, Pavel a avut o vedenie: un om din Macedonia sta în picioare şi i -a făcut următoarea rugăminte: ,,Treci în Macedonia, şi ajută-ne!``

И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

După vedenia aceasta a lui Pavel, am căutat îndată să ne ducem în Macedonia, căci înţelegeam că Domnul ne cheamă să le vestim Evanghelia.

И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

Dupăce am pornit din Troa, am mers cu corabia drept la Samotracia, şi a doua zi ne-am oprit la Neapolis.

а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

De acolo ne-am dus la Filipi, care este cea dintîi cetate dintr'un ţinut al Macedoniei, şi o colonie romană. În cetatea aceasta am stat cîteva zile.

А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

În ziua Sabatului am ieşit afară pe poarta cetăţii, lîngă un rîu, unde credeam că se află un loc de rugăciune. Am şezut jos, şi am vorbit femeilor, cari erau adunate laolaltă.

И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което говореше Павел.

Una din ele, numită Lidia, vînzătoare de purpură, din cetatea Tiatira, era o femeie temătoare de Dumnezeu, şi asculta. Domnul i -a deschis inima, ca să ia aminte la cele ce spunea Pavel.

И като се кръсти тя и домът й, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

După ce a fost botezată, ea şi casa ei, ne -a rugat şi ne -a zis: ,,Dacă mă socotiţi credincioasă Domnului, intraţi şi rămîneţi în casa mea.`` Şi ne -a silit să intrăm.

И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

Pe cînd ne duceam la locul de rugăciune, ne -a ieşit înainte o roabă, care avea un duh de ghicire (Greceşte: Un duh al lui Piton.). Prin ghicire, ea aducea mult cîştig stăpînilor ei.

Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

Roaba aceasta s'a luat după Pavel şi după noi, şi striga: ,,Oamenii aceştia sînt robii Dumnezeului Celui Prea Înalt şi ei vă vestesc calea mîntuirii.``

И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

Aşa a făcut ea timp de mai multe zile. Pavel, necăjit, s'a întors, şi a zis duhului: ,,În Numele lui Isus Hristos îţi poruncesc să ieşi din ea.`` Şi a ieşit chiar în ceasul acela.

А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

Cînd au văzut stăpînii roabei că s'a dus nădejdea cîştigului lor, au pus mîna pe Pavel şi pe Sila şi i-au tîrît în piaţă înaintea fruntaşilor.

И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

I-au dat pe mîna dregătorilor, şi au zis: ,,Oamenii aceştia ne tulbură cetatea; sînt nişte Iudei,

и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

cari vestesc nişte obiceiuri, pe cari noi, Romanii nu trebuie nici să le primim, nici să le urmăm.``

Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

Norodul s'a ridicat şi el împotriva lor, şi dregătorii au pus să le smulgă hainele de pe ei, şi au poruncit să -i bată cu nuiele.

И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

După ce le-au dat multe lovituri, i-au aruncat în temniţă, şi au dat în grijă temnicerului să -i păzească bine.

който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

Temnicerul, ca unul care primise o astfel de poruncă, i -a aruncat în temniţa din lăuntru, şi le -a băgat picioarele în butuci.

Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

Pe la miezul nopţii, Pavel şi Sila se rugau, şi cîntau cîntări de laudă lui Dumnezeu; iar cei închişi îi ascultau.

И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.

Deodată, s'a făcut un mare cutremur de pămînt, aşa că s'au clătinat temeliile temniţei. Îndată, s'au deschis toate uşile, şi s'au deslegat legăturile fiecăruia.

И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

Temnicerul s'a deşteptat; şi, cînd a văzut uşile temniţei deschise, a scos sabia, şi era să se omoare, căci credea că cei închişi au fugit.

Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

Dar Pavel a strigat cu glas tare: ,,Să nu-ţi faci nici un rău, căci toţi sîntem aici.``

А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

Atunci temnicerul a cerut o lumină, a sărit înlăuntru, şi, tremurînd de frică, s'a aruncat la picioarele lui Pavel şi ale lui Sila;

и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

i -a scos afară, şi le -a zis: ,,Domnilor, ce trebuie să fac ca să fiu mîntuit?``

А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

Pavel şi Sila i-au răspuns: ,,Crede în Domnul Isus, şi vei fi mîntuit tu şi casa ta.``

И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

Şi i-au vestit Cuvîntul Domnului, atît lui cît şi tuturor celor din casa lui.

И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

Temnicerul i -a luat cu el, chiar în ceasul acela din noapte, le -a spălat rănile, şi a fost botezat îndată, el şi toţi ai lui.

И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

După ce i -a dus în casă, le -a pus masa, şi s'a bucurat cu toată casa lui că a crezut în Dumnezeu.

А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

Cînd s'a făcut ziuă, dregătorii au trimes pe ceice purtau nuielele (Greceşte: lictori.), să spună temnicerului: ,,Dă drumul oamenilor acelora.``

И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

Şi temnicerul a spus lui Pavel aceste cuvinte: ,,Dregătorii au trimes să vi se dea drumul; acum dar, ieşiţi afară, şi duceţi-vă în pace.``

Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

Dar Pavel le -a zis: ,,După ce ne-au bătut cu nuiele în faţa tuturor, fără să fim judecaţi, pe noi, cari sîntem romani, ne-au aruncat în temniţă, şi acum ne scot afară pe ascuns! Nu merge aşa! Să vină ei singuri să ne scoată afară!``

И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

Ceice purtau nuielele, au spus aceste cuvinte dregătorilor. Aceştia s'au temut, cînd au auzit că sînt romani.

И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

Dregătorii au venit să -i potolească, i-au scos afară din temniţă, şi i-au rugat să părăsească cetatea.

А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

Ei au ieşit din temniţă, şi au intrat în casa Lidiei; şi, dupăce au văzut şi mîngîiat pe fraţi, au plecat.