Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Derfor er du uten undskyldning, menneske, hvem du enn er som dømmer. For idet du dømmer din næste, fordømmer du dig selv; for du gjør det samme, du som dog dømmer;

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

men vi vet at Guds dom, som sannhet byder, er over dem som gjør slikt.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Men mener du det, du menneske, du som dømmer dem som gjør slikt, og selv gjør det, at du skal undfly Guds dom?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Eller forakter du hans godhets og tålmods og langmods rikdom, og vet ikke at Guds godhet driver dig til omvendelse?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Ved din hårdhet og ditt ubotferdige hjerte ophoper du dig vrede på vredens dag, den dag da Guds rettferdige dom åpenbares,

който ще отплати на всекиго според делата му:

han som skal betale enhver efter hans gjerninger:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

dem som med utholdenhet i god gjerning søker herlighet og ære og uforgjengelighet, skal han gi evig liv,

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

men dem som er gjenstridige og ulydige mot sannheten, men lydige mot urettferdigheten, dem skal times vrede og harme.

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Trengsel og angst skal komme over hver menneskesjel som gjør det onde, både jøde først og så greker;

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

men herlighet og ære og fred skal times hver den som gjør det gode, både jøde først og så greker.

Понеже Бог не гледа на лице.

For Gud gjør ikke forskjell på folk:

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

alle som syndet uten loven, skal også gå fortapt uten loven, og alle som syndet under loven, skal dømmes ved loven;

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

for ikke de som hører loven, er rettferdige for Gud, men de som gjør efter loven, skal bli rettferdiggjort.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

For når hedningene, som ikke har loven, av naturen gjør det loven byder, da er disse, som dog ikke har loven, sig selv en lov;

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

de viser at lovens gjerning er skrevet i deres hjerter, idet også deres samvittighet gir sitt vidnesbyrd, og deres tanker innbyrdes anklager eller også forsvarer dem -

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

på den dag da Gud skal dømme det skjulte hos menneskene efter mitt evangelium ved Jesus Kristus.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Men om du kalles jøde og setter din lit til loven og roser dig av Gud

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

og kjenner hans vilje og dømmer om de forskjellige ting, idet du lærer av loven,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

og trøster dig til å være en veiviser for blinde, et lys for dem som er i mørke,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

en opdrager for dårer, en lærer for umyndige, da du har den rette form for kunnskap og sannhet i loven:

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

du som altså lærer en annen, lærer du ikke dig selv? du som preker at en ikke skal stjele, stjeler du?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

du som sier at en ikke skal drive hor, driver du hor? du som har motbydelighet for avgudene, raner du avgudenes templer?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Du som roser dig av loven, du vanærer Gud ved å bryte loven!

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

For for eders skyld spottes Guds navn blandt hedningene, som skrevet er.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

For omskjærelsen har vel sin nytte om du holder loven; men er du en lov-bryter, da er din omskjærelse blitt til forhud.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

Om altså den uomskårne holder lovens bud, skal da ikke hans forhud bli regnet som omskjærelse?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

Og den av naturen uomskårne som opfyller loven, skal dømme dig, du som med bokstav og omskjærelse er en lov-bryter.

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

For ikke den er jøde som er det i det åpenbare; heller ikke er det omskjærelse som skjer i det åpenbare, på kjøttet;

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

men den som er jøde i det skjulte, han er jøde, og omskjærelsen er hjertets omskjærelse i Ånden, ikke i bokstaven; en sådan har sin ros, ikke av mennesker, men av Gud.