Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Hvorfor lar den Allmektige aldri sine straffetider komme? Og hvorfor får de som kjenner ham, ikke se hans dager?

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Folk flytter grenseskjell; de raner fe og fører det på beite.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

Farløses asen driver de bort; enkens okse tar de i pant.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Fattigfolk trenger de ut av veien; alle de saktmodige i landet må skjule sig.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Ja, som villesler i ørkenen går de ut til sin gjerning og leter efter føde; ødemarken gir dem brød til barna.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

På marken høster de den ugudeliges fôr, og i hans vingård holder de efterhøst.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Nakne overnatter de uten klær og uten dekke i kulden.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Av skyllregnet på fjellet blir de våte, og fordi de ikke har noget annet ly, trykker de sig inn til berget.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Den farløse rives bort fra mors bryst, og armingens klær blir tatt som pant.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Nakne går de, uten klær, og sultne bærer de kornbånd.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Mellem de ugudeliges murer perser de olje; de treder vinpersene og tørster.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Fra byen lyder døendes stønn, og de hårdt sårede skriker om hjelp; men Gud enser ikke slik urett.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Andre er fiender av lyset; de kjenner ikke dets veier og holder sig ikke på dets stier.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Før dag står morderen op, slår ihjel den som er arm og fattig, og om natten er han som tyven.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

Horkarlens øie speider efter skumringen; han sier: Intet øie ser mig, og han dekker sitt ansikt til.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

I mørket bryter de inn i husene, om dagen lukker de sig inne; lyset vil de ikke vite av.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

For nattens mørke er morgen for dem alle; de er velkjente med nattemørkets redsler.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Hastig rives de med av strømmen; forbannet blir deres arvedel i landet; de ferdes ikke mere på veien til vingårdene.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Tørke og hete sluker snevann, dødsriket dem som synder.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Hans mors liv glemmer ham, makken fortærer ham med lyst, ingen minnes ham mere, og ondskapen blir som et splintret tre.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Slik går det med den som har plyndret den ufruktbare, som ikke fødte, og aldri har gjort godt mot enker.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Men Gud opholder voldsmennene lenge med sin kraft; de reiser sig igjen, skjønt de mistvilte om livet.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Han lar dem leve i trygghet og støtter dem; hans øine våker over deres veier.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

De stiger høit; en liten stund, så er de ikke mere; de segner og dør som alle andre, og som aks-toppen skjæres de av.

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Og er det nu ikke så, hvem gjør mig da til løgner og mitt ord til intet?