Psalms 35

(По слав. 34) Псалм на Давид. Борй се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!
Di Davide. O Eterno, contendi con quelli che contendono meco, combatti con quelli che combattono meco.
Вземи щит и броня и стани ми на помощ!
Prendi lo scudo e la targa e lèvati in mio aiuto.
Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!
Tira fuori la lancia e chiudi il passo ai miei persecutori; di’ all’anima mia: Io son la tua salvezza.
Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!
Sian confusi e svergognati quelli che cercano l’anima mia; voltin le spalle e arrossiscano quei che macchinano la mia rovina.
Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!
Sian come pula al vento e l’angelo dell’Eterno li scacci.
Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!
Sia la via loro tenebrosa e sdrucciolevole, e l’insegua l’angelo dell’Eterno.
Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.
Poiché, senza cagione, m’hanno teso di nascosto la loro rete, senza cagione hanno scavato una fossa per togliermi la vita.
Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!
Li colga una ruina improvvisa e sian presi nella rete ch’essi stessi hanno nascosta; scendano nella rovina apparecchiata per me.
А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.
Allora l’anima mia festeggerà nell’Eterno, e si rallegrerà nella sua salvezza.
Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния — от грабителя му?
Tutte le mie ossa diranno: O Eterno, chi è pari a te che liberi il misero da chi è più forte di lui, il misero e il bisognoso da chi lo spoglia?
Неправедни свидетели стават, питат ме за неща, които не зная.
Iniqui testimoni si levano; mi domandano cose delle quali non so nulla.
Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.
Mi rendono male per bene; derelitta è l’anima mia.
А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми.
Eppure io, quand’eran malati, vestivo il cilicio, affliggevo l’anima mia col digiuno, e pregavo col capo curvo sul seno…
Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.
Camminavo triste come per la perdita d’un amico, d’un fratello, andavo chino, abbrunato, come uno che pianga sua madre.
Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха — побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.
Ma, quand’io vacillo, essi si rallegrano, s’adunano assieme; s’aduna contro di me gente abietta che io non conosco; mi lacerano senza posa.
Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.
Come profani buffoni da mensa, digrignano i denti contro di me.
Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа — от лъвовете.
O Signore, fino a quando vedrai tu questo? Ritrai l’anima mia dalle loro ruine, l’unica mia, di fra i leoncelli.
Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.
Io ti celebrerò nella grande assemblea, ti loderò in mezzo a gran popolo.
Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.
Non si rallegrino di me quelli che a torto mi sono nemici, né ammicchino con l’occhio quelli che m’odian senza cagione.
Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.
Poiché non parlan di pace, anzi macchinan frodi contro la gente pacifica del paese.
Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!
Apron larga la bocca contro me e dicono: Ah, ah! l’occhio nostro l’ha visto.
ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!
Anche tu hai visto, o Eterno; non tacere! O Signore, non allontanarti da me.
Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!
Risvegliati, destati, per farmi ragione, o mio Dio, mio Signore, per difender la mia causa.
Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!
Giudicami secondo la tua giustizia o Eterno, Iddio mio, e fa’ ch’essi non si rallegrino su me;
Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!
che non dicano in cuor loro: Ah, ecco il nostro desiderio! che non dicano: L’abbiamo inghiottito.
Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!
Siano tutti insieme svergognati e confusi quelli che si rallegrano del mio male; sian rivestiti d’onta e di vituperio quelli che si levano superbi contro di me.
Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!
Cantino e si rallegrino quelli che si compiacciono della mia giustizia, e dican del continuo: Magnificato sia l’Eterno che vuole la pace del suo servitore!
И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.
E la mia lingua parlerà della tua giustizia, e dirà del continuo la tua lode.