Luke 16

Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му.
ויאמר גם אל תלמידיו איש עשיר היה ולו פקיד על ביתו וילשינהו אליו באמרם כי מפזר הוא את קניניך׃
И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си защото не можеш вече да бъдеш настойник.
ויקרא אתו ויאמר אליו מה זאת שמעתי עליך תן חשבון פקדתך כי לא תוכל להיות עוד פקיד׃
Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.
ויאמר הפקיד בלבו מה אעשה כי יקח אדני ממני את הפקדה לעדר לא אוכל ולשאל על הפתחים אני בוש׃
Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
ידעתי מה אעשה למען יאספוני אל בתיהם בעת אוסר מפקדתי׃
И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
ויקרא אל כל איש אשר נשה בהם אדניו וישאל את הראשון כמה אתה חיב לאדני׃
А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.
ויאמר מאת בתי שמן ויאמר אליו קח את שטרך ומהר שב וכתבת חמשים׃
После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.
ואל אחר אמר כמה אתה חיב ויאמר מאת כר חטים ויאמר קח את שטרך וכתב שמנים׃
И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
וישבח האדון את פקיד העולה על אשר הערים לעשות כי בני העולם הזה ערומים הם בדורם מבני האור׃
И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
וגם אני אמר לכם עשו לכם אהבים בממון העולה למען בעת כלתו יאספו אתכם אל משכנות עולם׃
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден.
הנאמן במעט מזער נאמן גם בהרבה והמעול במעט מזער מעול גם בהרבה׃
И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
לכן אם בממון העולה לא הייתם נאמנים את האמתי מי יפקיד בידכם׃
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
ואם בדבר אשר לאחרים לא הייתם נאמנים את אשר לכם מי יתן לכם׃
Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
אין עבד אשר יוכל לעבד שני אדנים כי ישנא את האחד ויאהב את האחר או ידבק באחד ואת האחר יבזה לא תוכלו עבד את האלהים ואת הממון׃
Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
וישמעו כל זאת גם הפרושים אשר הם אהבי כסף וילעגו לו׃
А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога.
ויאמר אליהם אתם הם המצטדקים לפני האדם ואלהים יודע את לבבכם כי הגבה באדם תועבה הוא לפני האלהים׃
Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.
התורה והנביאים עד יוחנן ומן אז והלאה בשורת מלכות האלהים וכל איש בחזקה יבוא בה׃
Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне.
אבל נקל כי יעברו השמים והארץ מאשר יפל קוץ אחד מן התורה׃
Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.
כל איש המשלח את אשתו ולקח אחרת נאף הוא וכל הלקח את הגרושה מאישה נאף הוא׃
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.
איש עשיר היה והוא לבוש ארגמן ושש ויתעגג וישמח יום יום׃
Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
ואיש אביון ושמו לעזר משכב פתח שער ביתו והוא מלא אבעבעות׃
като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му.
ויתאו לשבע מן הפרורים הנפלים מעל שלחן העשיר וגם הכלבים באו וילקו אבעבעותיו׃
Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
ויהי כאשר מת האביון ויובל על ידי המלאכים אל חיק אברהם וימת גם העשיר ויקבר׃
И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
ובהיותו במכאבות בשאול וישא את עיניו וירא את אברהם מרחוק ואת לעזר בחיקו׃
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.
ויצעק ויאמר אבי אברהם חנני ושלח נא את לעזר ויטבל את קצה אצבעו במים למען קרר את לשוני כי עניתי במוקד הזה׃
Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
ויאמר אברהם בני זכר כי לקחת טובך בחייך וגם לעזר לקח את הרעות ועתה הוא ינחם ואתה תצטער׃
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.
ומלבד כל זאת שוחה גדולה מפסקת בינינו וביניכם לבלתי יוכלו עבור החפצים ללכת מפה אליכם ולבלתי יעברו משם אלינו׃
А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
ויאמר אם כן אבי שאל אני מאתך כי תשלח אתו אל בית אבי׃
защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение.
כי יש לי חמשה אחים למען יעיד בהם פן יבאו גם הם אל מקום המעצבה הזה׃
Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.
ויאמר אברהם יש להם משה והנביאים אליהם ישמעון׃
А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
ויאמר לא כן אבי אברהם אך אם ילך אליהם אחד מן המתים אז ישובו׃
Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
ויאמר אליו אם לא ישמעו אל משה ואל הנביאים גם כי יקום אחד מן המתים לא יאמינו׃