Psalms 108

ثَابِتٌ قَلْبِي يَا اَللهُ. أُغَنِّي وَأُرَنِّمُ. كَذلِكَ مَجْدِي.

(По слав. 107) Песен. Псалм на Давид. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; ще пея, ще пея псалми, и със славата си!

اسْتَيْقِظِي أَيَّتُهَا الرَّبَابُ وَالْعُودُ. أَنَا أَسْتَيْقِظُ سَحَرًا.

Събуди се, лиро и арфо! Аз ще се събудя на зазоряване.

أَحْمَدُكَ بَيْنَ الشُّعُوبِ يَا رَبُّ، وَأُرَنِّمُ لَكَ بَيْنَ الأُمَمِ.

Ще Те прославям, ГОСПОДИ, между народите; ще Те възпявам между племената,

لأَنَّ رَحْمَتَكَ قَدْ عَظُمَتْ فَوْقَ السَّمَاوَاتِ، وَإِلَى الْغَمَامِ حَقُّكَ.

защото Твоята милост се възвеличи над небесата и Твоята вярност — до облаците.

ارْتَفِعِ الَّلهُمَّ عَلَى السَّمَاوَاتِ، وَلْيَرْتَفِعْ عَلَى كُلِّ الأَرْضِ مَجْدُكَ.

Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!

لِكَيْ يَنْجُوَ أَحِبَّاؤُكَ. خَلِّصْ بِيَمِينِكَ وَاسْتَجِبْ لِي.

За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай!

اَللهُ قَدْ تَكَلَّمَ بِقُدْسِهِ: «أَبْتَهِجُ، أَقْسِمُ شَكِيمَ، وَأَقِيسُ وَادِيَ سُكُّوتَ.

Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот,

لِي جِلْعَادُ، لِي مَنَسَّى. إِفْرَايِمُ خُوذَةُ رَأْسِي. يَهُوذَا صَوْلَجَانِي.

Мой е Галаад, мой е и Манасия и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми,

مُوآبُ مِرْحَضَتِيْ. عَلَى أَدُومَ أَطْرَحُ نَعْلِي. يَا فَلَسْطِينُ اهْتِفِي عَلَيَّ».

Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си, над Филистия ще тържествувам.

مَنْ يَقُودُنِي إِلَى الْمَدِينَةِ الْمُحَصَّنَةِ؟ مَنْ يَهْدِينِي إِلَى أَدُومَ؟

Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

أَلَيْسَ أَنْتَ يَا اَللهُ الَّذِي رَفَضْتَنَا، وَلاَ تَخْرُجُ يَا اَللهُ مَعَ جُيُوشِنَا؟

Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни?

أَعْطِنَا عَوْنًا فِي الضِّيقِ، فَبَاطِلٌ هُوَ خَلاَصُ الإِنْسَانِ.

Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна.

بِاللهِ نَصْنَعُ بِبَأْسٍ، وَهُوَ يَدُوسُ أَعْدَاءَنَا.

Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.