Proverbs 18

الْمُعْتَزِلُ يَطْلُبُ شَهْوَتَهُ. بِكُلِّ مَشُورَةٍ يَغْتَاظُ.

Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум.

اَلْجَاهِلُ لاَ يُسَرُّ بِالْفَهْمِ، بَلْ بِكَشْفِ قَلْبِهِ.

Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това — да изявява сърцето си.

إِذَا جَاءَ الشِّرِّيرُ جَاءَ الاحْتِقَارُ أَيْضًا، وَمَعَ الْهَوَانِ عَارٌ.

С идването на безбожния идва и презрение и с позора идва и безчестие.

كَلِمَاتُ فَمِ الإِنْسَانِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ. نَبْعُ الْحِكْمَةِ نَهْرٌ مُنْدَفِقٌ.

Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.

رَفْعُ وَجْهِ الشِّرِّيرِ لَيْسَ حَسَنًا لإِخْطَاءِ الصِّدِّيقِ فِي الْقَضَاءِ.

Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда.

شَفَتَا الْجَاهِلِ تُدَاخِلاَنِ فِي الْخُصُومَةِ، وَفَمُهُ يَدْعُو بِضَرَبَاتٍ.

Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой.

فَمُ الْجَاهِلِ مَهْلَكَةٌ لَهُ، وَشَفَتَاهُ شَرَكٌ لِنَفْسِهِ.

Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му.

كَلاَمُ النَّمَّامِ مِثْلُ لُقَمٍ حُلْوَةٍ وَهُوَ يَنْزِلُ إِلَى مَخَادِعِ الْبَطْنِ.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

أَيْضًا الْمُتَرَاخِي فِي عَمَلِهِ هُوَ أَخُو الْمُسْرِفِ.

Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника.

اِسْمُ الرَّبِّ بُرْجٌ حَصِينٌ، يَرْكُضُ إِلَيْهِ الصِّدِّيقُ وَيَتَمَنَّعُ.

Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност.

ثَرْوَةُ الْغَنِيِّ مَدِينَتُهُ الْحَصِينَةُ، وَمِثْلُ سُورٍ عَال فِي تَصَوُّرِهِ.

Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му.

قَبْلَ الْكَسْرِ يَتَكَبَّرُ قَلْبُ الإِنْسَانِ، وَقَبْلَ الْكَرَامَةِ التَّوَاضُعُ.

Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата.

مَنْ يُجِيبُ عَنْ أَمْرٍ قَبْلَ أَنْ يَسْمَعَهُ، فَلَهُ حَمَاقَةٌ وَعَارٌ.

Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него.

رُوحُ الإِنْسَانِ تَحْتَمِلُ مَرَضَهُ، أَمَّا الرُّوحُ الْمَكْسُورَةُ فَمَنْ يَحْمِلُهَا؟

Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?

قَلْبُ الْفَهِيمِ يَقْتَنِي مَعْرِفَةً، وَأُذُنُ الْحُكَمَاءِ تَطْلُبُ عِلْمًا.

Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

هَدِيَّةُ الإِنْسَانِ تُرَحِّبُ لَهُ وَتَهْدِيهِ إِلَى أَمَامِ الْعُظَمَاءِ.

Подаръкът на човека му отваря място и го довежда пред големци.

اَلأَوَّلُ فِي دَعْوَاهُ مُحِقٌّ، فَيَأْتِي رَفِيقُهُ وَيَفْحَصُهُ.

Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближният му и го изпитва.

اَلْقُرْعَةُ تُبَطِّلُ الْخُصُومَاتِ وَتَفْصِلُ بَيْنَ الأَقْوِيَاءِ.

Жребият прекратява разприте и решава между силните.

اَلأَخُ أَمْنَعُ مِنْ مَدِينَةٍ حَصِينَةٍ، وَالْمُخَاصَمَاتُ كَعَارِضَةِ قَلْعَةٍ.

Излъган брат е по-недостъпен от укрепен град и разногласията са като резета на крепост.

مِنْ ثَمَرِ فَمِ الإِنْسَانِ يَشْبَعُ بَطْنُهُ، مِنْ غَلَّةِ شَفَتَيْهِ يَشْبَعُ.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му, от произведението на устните си ще се насити.

اَلْمَوْتُ وَالْحَيَاةُ فِي يَدِ اللِّسَانِ، وَأَحِبَّاؤُهُ يَأْكُلُونَ ثَمَرَهُ.

Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

مَنْ يَجِدُ زَوْجَةً يَجِدُ خَيْرًا وَيَنَالُ رِضًى مِنَ الرَّبِّ.

Който е намерил добра жена, е намерил добро и е получил благоволение от ГОСПОДА.

بِتَضَرُّعَاتٍ يَتَكَلَّمُ الْفَقِيرُ، وَالْغَنِيُّ يُجَاوِبُ بِخُشُونَةٍ.

Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо.

اَلْمُكْثِرُ الأَصْحَابِ يُخْرِبُ نَفْسَهُ، وَلكِنْ يُوجَدْ مُحِبٌّ أَلْزَقُ مِنَ الأَخِ.

Човек с много приятели, идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.