Job 32

Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.

Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.

Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.

Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.

Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,

защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.

Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.

Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.

Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская —

защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.