Luke 6

factum est autem in sabbato secundoprimo cum transiret per sata vellebant discipuli eius spicas et manducabant confricantes manibus

И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

quidam autem Pharisaeorum dicebant illis quid facitis quod non licet in sabbatis

А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

et respondens Iesus ad eos dixit nec hoc legistis quod fecit David cum esurisset ipse et qui cum eo erant

Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

quomodo intravit in domum Dei et panes propositionis sumpsit et manducavit et dedit his qui cum ipso erant quos non licet manducare nisi tantum sacerdotibus

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

et dicebat illis quia dominus est Filius hominis etiam sabbati

И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

factum est autem et in alio sabbato ut intraret in synagogam et doceret et erat ibi homo et manus eius dextra erat arida

А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

observabant autem scribae et Pharisaei si in sabbato curaret ut invenirent accusare illum

А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

ipse vero sciebat cogitationes eorum et ait homini qui habebat manum aridam surge et sta in medium et surgens stetit

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

ait autem ad illos Iesus interrogo vos si licet sabbato bene facere an male animam salvam facere an perdere

Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

et circumspectis omnibus dixit homini extende manum tuam et extendit et restituta est manus eius

И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

ipsi autem repleti sunt insipientia et conloquebantur ad invicem quidnam facerent Iesu

А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

factum est autem in illis diebus exiit in montem orare et erat pernoctans in oratione Dei

През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

et cum dies factus esset vocavit discipulos suos et elegit duodecim ex ipsis quos et apostolos nominavit

А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Simonem quem cognominavit Petrum et Andream fratrem eius Iacobum et Iohannem Philippum et Bartholomeum

Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

Mattheum et Thomam Iacobum Alphei et Simonem qui vocatur Zelotes

Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

Iudam Iacobi et Iudam Scarioth qui fuit proditor

Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

et descendens cum illis stetit in loco campestri et turba discipulorum eius et multitudo copiosa plebis ab omni Iudaea et Hierusalem et maritimae Tyri et Sidonis

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

qui venerunt ut audirent eum et sanarentur a languoribus suis et qui vexabantur ab spiritibus inmundis curabantur

и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

et omnis turba quaerebant eum tangere quia virtus de illo exiebat et sanabat omnes

И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

et ipse elevatis oculis in discipulos suos dicebat beati pauperes quia vestrum est regnum Dei

И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

beati qui nunc esuritis quia saturabimini beati qui nunc fletis quia ridebitis

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

beati eritis cum vos oderint homines et cum separaverint vos et exprobraverint et eiecerint nomen vestrum tamquam malum propter Filium hominis

Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

gaudete in illa die et exultate ecce enim merces vestra multa in caelo secundum haec enim faciebant prophetis patres eorum

Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

verumtamen vae vobis divitibus quia habetis consolationem vestram

Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

vae vobis qui saturati estis quia esurietis vae vobis qui ridetis nunc quia lugebitis et flebitis

Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

vae cum bene vobis dixerint omnes homines secundum haec faciebant prophetis patres eorum

Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

sed vobis dico qui auditis diligite inimicos vestros benefacite his qui vos oderunt

Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

benedicite maledicentibus vobis orate pro calumniantibus vos

благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

ei qui te percutit in maxillam praebe et alteram et ab eo qui aufert tibi vestimentum etiam tunicam noli prohibere

На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

omni autem petenti te tribue et qui aufert quae tua sunt ne repetas

Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

et prout vultis ut faciant vobis homines et vos facite illis similiter

И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

et si diligitis eos qui vos diligunt quae vobis est gratia nam et peccatores diligentes se diligunt

Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

et si benefeceritis his qui vobis benefaciunt quae vobis est gratia siquidem et peccatores hoc faciunt

И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

et si mutuum dederitis his a quibus speratis recipere quae gratia est vobis nam et peccatores peccatoribus fenerantur ut recipiant aequalia

И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

verumtamen diligite inimicos vestros et benefacite et mutuum date nihil desperantes et erit merces vestra multa et eritis filii Altissimi quia ipse benignus est super ingratos et malos

Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

estote ergo misericordes sicut et Pater vester misericors est

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

nolite iudicare et non iudicabimini nolite condemnare et non condemnabimini dimittite et dimittemini

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

date et dabitur vobis mensuram bonam confersam et coagitatam et supereffluentem dabunt in sinum vestrum eadem quippe mensura qua mensi fueritis remetietur vobis

давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

dicebat autem illis et similitudinem numquid potest caecus caecum ducere nonne ambo in foveam cadent

Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

non est discipulus super magistrum perfectus autem omnis erit sicut magister eius

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

quid autem vides festucam in oculo fratris tui trabem autem quae in oculo tuo est non consideras

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

et quomodo potes dicere fratri tuo frater sine eiciam festucam de oculo tuo ipse in oculo tuo trabem non videns hypocrita eice primum trabem de oculo tuo et tunc perspicies ut educas festucam de oculo fratris tui

Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

non est enim arbor bona quae facit fructus malos neque arbor mala faciens fructum bonum

Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

unaquaeque enim arbor de fructu suo cognoscitur neque enim de spinis colligunt ficus neque de rubo vindemiant uvam

Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

bonus homo de bono thesauro cordis sui profert bonum et malus homo de malo profert malum ex abundantia enim cordis os loquitur

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

quid autem vocatis me Domine Domine et non facitis quae dico

И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

omnis qui venit ad me et audit sermones meos et facit eos ostendam vobis cui similis est

Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

similis est homini aedificanti domum qui fodit in altum et posuit fundamenta supra petram inundatione autem facta inlisum est flumen domui illi et non potuit eam movere fundata enim erat supra petram

Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

qui autem audivit et non fecit similis est homini aedificanti domum suam supra terram sine fundamento in quam inlisus est fluvius et continuo concidit et facta est ruina domus illius magna

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.