Job 10

taedet animam meam vitae meae dimittam adversum me eloquium meum loquar in amaritudine animae meae

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

dicam Deo noli me condemnare indica mihi cur me ita iudices

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

numquid bonum tibi videtur si calumnieris et opprimas me opus manuum tuarum et consilium impiorum adiuves

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

numquid oculi carnei tibi sunt aut sicut videt homo et tu videbis

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

numquid sicut dies hominis dies tui et anni tui sicut humana sunt tempora

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

ut quaeras iniquitatem meam et peccatum meum scruteris

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

et scias quia nihil impium fecerim cum sit nemo qui de manu tua possit eruere

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

manus tuae plasmaverunt me et fecerunt me totum in circuitu et sic repente praecipitas me

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

memento quaeso quod sicut lutum feceris me et in pulverem reduces me

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

nonne sicut lac mulsisti me et sicut caseum me coagulasti

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

pelle et carnibus vestisti me et ossibus et nervis conpegisti me

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

vitam et misericordiam tribuisti mihi et visitatio tua custodivit spiritum meum

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

licet haec celes in corde tuo tamen scio quia universorum memineris

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

si peccavi et ad horam pepercisti mihi cur ab iniquitate mea mundum me esse non pateris

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

et si impius fuero vae mihi est et si iustus non levabo caput saturatus adflictione et miseria

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

et propter superbiam quasi leaenam capies me reversusque mirabiliter me crucias

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

instauras testes tuos contra me et multiplicas iram tuam adversum me et poenae militant in me

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

quare de vulva eduxisti me qui utinam consumptus essem ne oculus me videret

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

fuissem quasi qui non essem de utero translatus ad tumulum

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

numquid non paucitas dierum meorum finietur brevi dimitte ergo me ut plangam paululum dolorem meum

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

antequam vadam et non revertar ad terram tenebrosam et opertam mortis caligine

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

terram miseriae et tenebrarum ubi umbra mortis et nullus ordo et sempiternus horror inhabitans

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.