Luke 17

І сказав Він до учнів Своїх: Неможливо, щоб спокуси не мали прийти; але горе тому, через кого приходять вони!

И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!

Краще б такому було, коли б жорно млинове на шию йому почепити та й кинути в море, аніж щоб спокусив він одного з малих цих!

По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези малките.

Уважайте на себе! Коли провиниться твій брат, докори йому, а коли він покається, то вибач йому.

Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.

І хоча б сім раз денно він провинивсь проти тебе, і сім раз звернувся до тебе, говорячи: Каюся, вибач йому!

И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.

І сказали апостоли Господу: Додай Ти нам віри!

И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра.

А Господь відказав: Коли б мали ви віру, хоч як зерно гірчичне, і сказали шовковиці цій: Вирвися з коренем і посадися до моря, то й послухала б вас!

А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша.

Хто ж із вас, мавши раба, що оре чи пасе, скаже йому, як він вернеться з поля: Негайно йди та сідай до столу?

А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш?

Але чи ж не скаже йому: Приготуй що вечеряти, і підпережись, і мені прислуговуй, аж поки я їстиму й питиму, а потому ти сам будеш їсти та пити?

Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това?

Чи ж він дякує тому рабові, що наказане виконав?

Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.)

Так і ви, коли зробите все вам наказане, то кажіть: Ми нікчемні раби, бо зробили лиш те, що повинні зробити були!

Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

І сталось, коли Він ішов до Єрусалиму, то проходив поміж Самарією та Галілеєю.

И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея.

І, коли входив до одного села, перестріли Його десять мужів, слабих на проказу, що стали здалека.

И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч,

І голос піднесли вони та й казали: Ісусе, Наставнику, змилуйсь над нами!

извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас!

І, побачивши їх, Він промовив до них: Підіть і покажіться священикам! І сталось, коли вони йшли, то очистились...

И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха.

Один же з них, як побачив, що видужав, то вернувся, і почав гучним голосом славити Бога.

А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога,

І припав він обличчям до ніг Його, складаючи дяку Йому. А то самарянин був...

и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин.

Ісус же промовив у відповідь: Чи не десять очистилось, а дев'ять же де?

А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?

Чому не вернулись вони хвалу Богові віддати, крім цього чужинця?

Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?

І сказав Він йому: Підведися й іди: твоя віра спасла тебе!

И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

А як фарисеї спитали Його, коли Царство Божеє прийде, то Він їм відповів і сказав: Царство Боже не прийде помітно,

А когато беше попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва;

і не скажуть: Ось тут, або: Там. Бо Божеє Царство всередині вас!

нито ще кажат: Ето, тук или там – защото, ето, Божието царство е сред вас.

І сказав Він до учнів: Прийдуть дні, коли побажаєте бачити один з днів Сина Людського, та не побачите...

И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

І скажуть до вас: Ось тут, чи: Ось там, не йдіть, і за ним не біжіть!

И като ви кажат: Ето, тук или там – да не отидете, нито да тичате след тях.

Бо як блискавка, блиснувши, світить із одного краю під небом до другого краю під небом, так буде Свого дня й Син Людський.

Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

А перше належить багато страждати Йому, і відцурається рід цей від Нього...

Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.

І, як було за днів Ноєвих, то буде так само й за днів Сина Людського:

И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син:

їли, пили, женилися, заміж виходили, аж до того дня, коли Ной увійшов до ковчегу; прийшов же потоп, і всіх вигубив.

ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега; и дойде потопът и ги погуби всички.

Так само, як було за днів Лотових: їли, пили, купували, продавали, садили, будували;

Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха;

того ж дня, як Лот вийшов із Содому, огонь із сіркою з неба линув, і всіх погубив.

но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички.

Так буде й того дня, як Син Людський з'явиться!

Така ще бъде и в деня, когато ще се яви Човешкият Син.

Хто буде того дня на домі, а речі його будуть у домі, нехай їх забрати не злазить. Хто ж на полі, так само нехай назад не вертається,

В онзи ден, който се намери на покрива на къщата, а вещите му са вкъщи, да не слиза да ги взима; и който е на полето, той също да не се обръща назад.

пам'ятайте про Лотову дружину!

Помнете жената на Лот.

Хто дбатиме зберегти свою душу, той погубить її, а коли хто погубить, той оживить її.

Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.

Кажу вам: удвох будуть ночі тієї на одному ліжкові: один візьметься, а другий полишиться.

Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.

Дві молотимуть разом, одна візьметься, а друга полишиться.

Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави.

Двоє будуть на полі, один візьметься, а другий полишиться!

(Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.)

І казали вони Йому в відповідь: Де, Господи? А Він відказав їм: Де труп, там зберуться й орли...

Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.