Job 10

Життя моє стало бридке для моєї душі... Нехай нарікання своє я на себе пущу, нехай говорю я в гіркоті своєї душі!

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Скажу Богові я: Не осуджуй мене! Повідом же мене, чого став Ти зо мною на прю?

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Чи це добре Тобі, що Ти гнобиш мене, що погорджуєш творивом рук Своїх, а раду безбожних освітлюєш?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Хіба маєш Ти очі тілесні? Чи Ти бачиш так само, як бачить людина людину?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Хіба Твої дні як дні людські, чи літа Твої як дні мужа,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

що шукаєш провини моєї й вивідуєш гріх мій,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

хоч відаєш Ти, що я не беззаконник, та нема, хто б мене врятував від Твоєї руки?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Твої руки створили мене і вчинили мене, потім Ти обернувся і губиш мене...

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Пам'ятай, що мов глину мене обробив Ти, і в порох мене обертаєш.

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Чи не ллєш мене, мов молоко, і не згустив Ти мене, мов на сир?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Ти шкірою й тілом мене зодягаєш, і сплів Ти мене із костей та із жил.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Життя й милість подав Ти мені, а опіка Твоя стерегла мого духа.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

А оце заховав Ти у серці Своєму, я знаю, що є воно в Тебе:

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

якщо я грішу, Ти мене стережеш, та з провини моєї мене не очищуєш...

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Якщо я провинюся, то горе мені! А якщо я невинний, не смію підняти свою голову, ситий стидом та напоєний горем своїм!...

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

А коли піднесеться вона, то Ти ловиш мене, як той лев, і знову предивно зо мною поводишся:

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

поновлюєш свідків Своїх проти мене, помножуєш гнів Свій на мене, військо за військом на мене Ти шлеш...

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

І нащо з утроби Ти вивів мене? Я був би помер, і жоднісіньке око мене не побачило б,

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

як нібито не існував був би я, перейшов би з утроби до гробу...

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Отож, дні мої нечисленні, перестань же, й від мене вступись, і нехай не турбуюся я бодай трохи,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

поки я не піду й не вернуся! до краю темноти та смертної тіні,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

до темного краю, як морок, до тьмяного краю, в якому порядків нема, і де світло, як темрява...

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.