Job 14

EL HOMBRE nacido de mujer, Corto de días, y harto de sinsabores:

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Que sale como una flor y es cortado; Y huye como la sombra, y no permanece.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

¿Y sobre éste abres tus ojos, Y me traes á juicio contigo?

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

¿Quién hará limpio de inmundo? Nadie.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Ciertamente sus días están determinados, y el número de sus meses está cerca de ti: Tú le pusiste términos, de los cuales no pasará.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Si tú lo dejares, él dejará de ser: Entre tanto deseará, como el jornalero, su día.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Porque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; retoñecerá aún, Y sus renuevos no faltarán.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Si se envejeciere en la tierra su raíz, Y su tronco fuere muerto en el polvo,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Al percibir el agua reverdecerá, Y hará copa como planta.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Mas el hombre morirá, y será cortado; Y perecerá el hombre, ¿y dónde estará él?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Las aguas de la mar se fueron, Y agotóse el río, secóse.

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Así el hombre yace, y no se tornará á levantar: Hasta que no haya cielo no despertarán, Ni se levantarán de su sueño.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

¡Oh quién me diera que me escondieses en el sepulcro, Que me encubrieras hasta apaciguarse tu ira, Que me pusieses plazo, y de mí te acordaras!

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Si el hombre muriere, ¿volverá á vivir? Todos los días de mi edad esperaré, Hasta que venga mi mutación.

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Aficionado á la obra de tus manos, Llamarás, y yo te responderé.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Pues ahora me cuentas los pasos, Y no das tregua á mi pecado.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Tienes sellada en saco mi prevaricación, Y coacervas mi iniquidad.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Y ciertamente el monte que cae se deshace, Y las peñas son traspasadas de su lugar;

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Las piedras son desgastadas con el agua impetuosa, Que se lleva el polvo de la tierra: de tal manera haces tú perecer la esperanza del hombre.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Para siempre serás más fuerte que él, y él se va; Demudarás su rostro, y enviaráslo.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Sus hijos serán honrados, y él no lo sabrá; Ó serán humillados, y no entenderá de ellos.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Mas su carne sobre él se dolerá, Y entristecerse ha en él su alma.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.