Job 13

HE AQUÍ que todas estas cosas han visto mis ojos, Y oído y entendido de por sí mis oídos.

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Como vosotros lo sabéis, lo sé yo; No soy menos que vosotros.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Mas yo hablaría con el Todopoderoso, Y querría razonar con Dios.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Que ciertamente vosotros sois fraguadores de mentira; Sois todos vosotros médicos nulos.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

Ojalá callarais del todo, Porque os fuera sabiduría.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Oíd ahora mi razonamiento, Y estad atentos á los argumentos de mis labios.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

¿Habéis de hablar iniquidad por Dios? ¿Habéis de hablar por él engaño?

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

¿Habéis de hacer acepción de su persona? ¿Habéis de pleitear vosotros por Dios?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

¿Sería bueno que él os escudriñase? ¿Os burlaréis de él como quien se burla de algún hombre?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Él os reprochará de seguro, Si solapadamente hacéis acepción de personas.

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

De cierto su alteza os había de espantar, Y su pavor había de caer sobre vosotros.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Vuestras memorias serán comparadas á la ceniza, Y vuestros cuerpos como cuerpos de lodo.

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Escuchadme, y hablaré yo, Y véngame después lo que viniere.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

¿Por qué quitaré yo mi carne con mis dientes, Y pondré mi alma en mi mano?

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

He aquí, aunque me matare, en él esperaré; Empero defenderé delante de él mis caminos.

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

Y él mismo me será salud, Porque no entrará en su presencia el hipócrita.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Oíd con atención mi razonamiento, Y mi denunciación con vuestros oídos.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

He aquí ahora, si yo me apercibiere á juicio, Sé que seré justificado.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

¿Quién es el que pleiteará conmigo? Porque si ahora yo callara, fenecería.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Á lo menos dos cosas no hagas conmigo; Entonces no me esconderé de tu rostro:

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Aparta de mí tu mano, Y no me asombre tu terror.

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Llama luego, y yo responderé; Ó yo hablaré, y respóndeme tú.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

¿Cuántas iniquidades y pecados tengo yo? Hazme entender mi prevaricación y mi pecado.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

¿Por qué escondes tu rostro, Y me cuentas por tu enemigo?

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

¿Á la hoja arrebatada has de quebrantar? ¿Y á una arista seca has de perseguir?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

¿Por qué escribes contra mí amarguras, Y me haces cargo de los pecados de mi mocedad?

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

Pones además mis pies en el cepo, y guardas todos mis caminos, Imprimiéndolo á las raíces de mis pies.

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

Y el cuerpo mío se va gastando como de carcoma, Como vestido que se come de polilla.

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.