Acts 27

And when it was determined that we should sail into Italy, they delivered Paul and certain other prisoners unto one named Julius, a centurion of Augustus' band.

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

And entering into a ship of Adramyttium, we launched, meaning to sail by the coasts of Asia; one Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

And the next day we touched at Sidon. And Julius courteously entreated Paul, and gave him liberty to go unto his friends to refresh himself.

На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

And when we had launched from thence, we sailed under Cyprus, because the winds were contrary.

И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

And when we had sailed over the sea of Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.

And there the centurion found a ship of Alexandria sailing into Italy; and he put us therein.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

And when we had sailed slowly many days, and scarce were come over against Cnidus, the wind not suffering us, we sailed under Crete, over against Salmone;

И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон.

And, hardly passing it, came unto a place which is called The fair havens; nigh whereunto was the city of Lasea.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

Now when much time was spent, and when sailing was now dangerous, because the fast was now already past, Paul admonished them,

Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

And said unto them, Sirs, I perceive that this voyage will be with hurt and much damage, not only of the lading and ship, but also of our lives.

Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

Nevertheless the centurion believed the master and the owner of the ship, more than those things which were spoken by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.

And because the haven was not commodious to winter in, the more part advised to depart thence also, if by any means they might attain to Phenice, and there to winter; which is an haven of Crete, and lieth toward the south west and north west.

И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

And when the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, loosing thence, they sailed close by Crete.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

But not long after there arose against it a tempestuous wind, called Euroclydon.

Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,

And when the ship was caught, and could not bear up into the wind, we let her drive.

и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.

And running under a certain island which is called Clauda, we had much work to come by the boat:

И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;

Which when they had taken up, they used helps, undergirding the ship; and, fearing lest they should fall into the quicksands, strake sail, and so were driven.

и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

And we being exceedingly tossed with a tempest, the next day they lightened the ship;

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

And the third day we cast out with our own hands the tackling of the ship.

А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.

And when neither sun nor stars in many days appeared, and no small tempest lay on us, all hope that we should be saved was then taken away.

И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

But after long abstinence Paul stood forth in the midst of them, and said, Sirs, ye should have hearkened unto me, and not have loosed from Crete, and to have gained this harm and loss.

А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

And now I exhort you to be of good cheer: for there shall be no loss of any man's life among you, but of the ship.

Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

For there stood by me this night the angel of God, whose I am, and whom I serve,

защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

Saying, Fear not, Paul; thou must be brought before Cæsar: and, lo, God hath given thee all them that sail with thee.

Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

Wherefore, sirs, be of good cheer: for I believe God, that it shall be even as it was told me.

Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

Howbeit we must be cast upon a certain island.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

But when the fourteenth night was come, as we were driven up and down in Adria, about midnight the shipmen deemed that they drew near to some country;

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

And sounded, and found it twenty fathoms: and when they had gone a little further, they sounded again, and found it fifteen fathoms.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

Then fearing lest we should have fallen upon rocks, they cast four anchors out of the stern, and wished for the day.

И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

And as the shipmen were about to flee out of the ship, when they had let down the boat into the sea, under colour as though they would have cast anchors out of the foreship,

А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

Paul said to the centurion and to the soldiers, Except these abide in the ship, ye cannot be saved.

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

Then the soldiers cut off the ropes of the boat, and let her fall off.

Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

And while the day was coming on, Paul besought them all to take meat, saying, This day is the fourteenth day that ye have tarried and continued fasting, having taken nothing.

А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

Wherefore I pray you to take some meat: for this is for your health: for there shall not an hair fall from the head of any of you.

Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

And when he had thus spoken, he took bread, and gave thanks to God in presence of them all: and when he had broken it, he began to eat.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

Then were they all of good cheer, and they also took some meat.

Тогава всички се ободриха и също ядоха.

And we were in all in the ship two hundred threescore and sixteen souls.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

And when they had eaten enough, they lightened the ship, and cast out the wheat into the sea.

И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

And when it was day, they knew not the land: but they discovered a certain creek with a shore, into the which they were minded, if it were possible, to thrust in the ship.

И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

And when they had taken up the anchors, they committed themselves unto the sea, and loosed the rudder bands, and hoised up the mainsail to the wind, and made toward shore.

И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.

And falling into a place where two seas met, they ran the ship aground; and the forepart stuck fast, and remained unmoveable, but the hinder part was broken with the violence of the waves.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

And the soldiers' counsel was to kill the prisoners, lest any of them should swim out, and escape.

И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

But the centurion, willing to save Paul, kept them from their purpose; and commanded that they which could swim should cast themselves first into the sea, and get to land:

Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

And the rest, some on boards, and some on broken pieces of the ship. And so it came to pass, that they escaped all safe to land.

а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.