I Samuel 18

And it came to pass, when he had made an end of speaking unto Saul, that the soul of Jonathan was knit with the soul of David, and Jonathan loved him as his own soul.

А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа.

And Saul took him that day, and would let him go no more home to his father's house.

И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом.

Then Jonathan and David made a covenant, because he loved him as his own soul.

И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душа.

And Jonathan stripped himself of the robe that was upon him, and gave it to David, and his garments, even to his sword, and to his bow, and to his girdle.

И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си.

And David went out whithersoever Saul sent him, and behaved himself wisely: and Saul set him over the men of war, and he was accepted in the sight of all the people, and also in the sight of Saul's servants.

И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул.

And it came to pass as they came, when David was returned from the slaughter of the Philistine, that the women came out of all cities of Israel, singing and dancing, to meet king Saul, with tabrets, with joy, and with instruments of musick.

И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти.

And the women answered one another as they played, and said, Saul hath slain his thousands, and David his ten thousands.

И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди.

And Saul was very wroth, and the saying displeased him; and he said, They have ascribed unto David ten thousands, and to me they have ascribed but thousands: and what can he have more but the kingdom?

Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството?

And Saul eyed David from that day and forward.

И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

And it came to pass on the morrow, that the evil spirit from God came upon Saul, and he prophesied in the midst of the house: and David played with his hand, as at other times: and there was a javelin in Saul's hand.

А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул.

And Saul cast the javelin; for he said, I will smite David even to the wall with it. And David avoided out of his presence twice.

И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него.

And Saul was afraid of David, because the LORD was with him, and was departed from Saul.

И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

Therefore Saul removed him from him, and made him his captain over a thousand; and he went out and came in before the people.

Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.

And David behaved himself wisely in all his ways; and the LORD was with him.

А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него.

Wherefore when Saul saw that he behaved himself very wisely, he was afraid of him.

И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него.

But all Israel and Judah loved David, because he went out and came in before them.

И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях.

And Saul said to David, Behold my elder daughter Merab, her will I give thee to wife: only be thou valiant for me, and fight the LORD'S battles. For Saul said, Let not mine hand be upon him, but let the hand of the Philistines be upon him.

Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена — само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него.

And David said unto Saul, Who am I? and what is my life, or my father's family in Israel, that I should be son in law to the king?

А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет?

But it came to pass at the time when Merab Saul's daughter should have been given to David, that she was given unto Adriel the Meholathite to wife.

Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

And Michal Saul's daughter loved David: and they told Saul, and the thing pleased him.

А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса.

And Saul said, I will give him her, that she may be a snare to him, and that the hand of the Philistines may be against him. Wherefore Saul said to David, Thou shalt this day be my son in law in the one of the twain.

И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет втори път.

And Saul commanded his servants, saying, Commune with David secretly, and say, Behold, the king hath delight in thee, and all his servants love thee: now therefore be the king's son in law.

И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя.

And Saul's servants spake those words in the ears of David. And David said, Seemeth it to you a light thing to be a king's son in law, seeing that I am a poor man, and lightly esteemed?

И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен.

And the servants of Saul told him, saying, On this manner spake David.

И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид.

And Saul said, Thus shall ye say to David, The king desireth not any dowry, but an hundred foreskins of the Philistines, to be avenged of the king's enemies. But Saul thought to make David fall by the hand of the Philistines.

Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.

And when his servants told David these words, it pleased David well to be the king's son in law: and the days were not expired.

А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили,

Wherefore David arose and went, he and his men, and slew of the Philistines two hundred men; and David brought their foreskins, and they gave them in full tale to the king, that he might be the king's son in law. And Saul gave him Michal his daughter to wife.

когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

And Saul saw and knew that the LORD was with David, and that Michal Saul's daughter loved him.

Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше.

And Saul was yet the more afraid of David; and Saul became David's enemy continually.

И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

Then the princes of the Philistines went forth: and it came to pass, after they went forth, that David behaved himself more wisely than all the servants of Saul; so that his name was much set by.

И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.