Job 14

L’uomo, nato di donna, vive pochi giorni, e sazio d’affanni.

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Spunta come un fiore, poi è reciso; fugge come un’ombra, e non dura.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

E sopra un essere così, tu tieni gli occhi aperti! e mi fai comparir teco in giudizio!

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Chi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Giacché i suoi giorni son fissati, e il numero de’ suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto un termine ch’egli non può varcare,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

storna da lui lo sguardo, sì ch’egli abbia un po’ di requie, e possa godere come un operaio la fine della sua giornata.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Per l’albero, almeno c’è speranza; se è tagliato, rigermoglia e continua a metter rampolli.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Quando la sua radice è invecchiata sotto terra, e il suo tronco muore nel suolo,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

a sentir l’acqua, rinverdisce e mette rami come una pianta nuova.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Ma l’uomo muore e perde ogni forza; il mortale spira e… dov’è egli?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Le acque del lago se ne vanno, il fiume vien meno e si prosciuga;

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

così l’uomo giace, e non risorge più; finché non vi sian più cieli, ei non si risveglierà né sarà più destato dal suo sonno.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Oh, volessi tu nascondermi nel soggiorno de’ morti, tenermi occulto finché l’ira tua sia passata, fissarmi un termine, e poi ricordarti di me!…

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Se l’uomo, dopo morto, potesse ritornare in vita, aspetterei tutti i giorni della mia fazione, finché giungesse l’ora del mio cambio;

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

tu mi chiameresti e io risponderei, tu brameresti rivedere l’opera delle tue mani.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Ma ora tu conti i miei passi, tu osservi i miei peccati;

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

le mie trasgressioni sono sigillate in un sacco, e alle mie iniquità, altre ne aggiungi.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

La montagna frana e scompare, la rupe e divelta dal suo luogo,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

le acque rodono la pietra, le loro inondazioni trascinan via la terra: così tu distruggi la speranza dell’uomo.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Tu lo sopraffai una volta per sempre, ed egli se ne va; gli muti il sembiante, e lo mandi via.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Se i suoi figliuoli salgono in onore, egli lo ignora; se vengono in dispregio, ei non lo vede;

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

questo solo sente: che il suo corpo soffre, che l’anima sua è in lutto".

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.