Job 14

אדם ילוד אשה קצר ימים ושבע רגז׃

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

כציץ יצא וימל ויברח כצל ולא יעמוד׃

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

אף על זה פקחת עינך ואתי תביא במשפט עמך׃

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

מי יתן טהור מטמא לא אחד׃

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

אם חרוצים ימיו מספר חדשיו אתך חקו עשית ולא יעבור׃

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

שעה מעליו ויחדל עד ירצה כשכיר יומו׃

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

כי יש לעץ תקוה אם יכרת ועוד יחליף וינקתו לא תחדל׃

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

אם יזקין בארץ שרשו ובעפר ימות גזעו׃

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

מריח מים יפרח ועשה קציר כמו נטע׃

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

וגבר ימות ויחלש ויגוע אדם ואיו׃

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

אזלו מים מני ים ונהר יחרב ויבש׃

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

ואיש שכב ולא יקום עד בלתי שמים לא יקיצו ולא יערו משנתם׃

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

מי יתן בשאול תצפנני תסתירני עד שוב אפך תשית לי חק ותזכרני׃

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

אם ימות גבר היחיה כל ימי צבאי איחל עד בוא חליפתי׃

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

תקרא ואנכי אענך למעשה ידיך תכסף׃

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

כי עתה צעדי תספור לא תשמור על חטאתי׃

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

חתם בצרור פשעי ותטפל על עוני׃

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

ואולם הר נופל יבול וצור יעתק ממקמו׃

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

אבנים שחקו מים תשטף ספיחיה עפר ארץ ותקות אנוש האבדת׃

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

תתקפהו לנצח ויהלך משנה פניו ותשלחהו׃

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

יכבדו בניו ולא ידע ויצערו ולא יבין למו׃

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

אך בשרו עליו יכאב ונפשו עליו תאבל׃

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.