Job 14

L'homme né de la femme! Sa vie est courte, sans cesse agitée.

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Il naît, il est coupé comme une fleur; Il fuit et disparaît comme une ombre.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Et c'est sur lui que tu as l'oeil ouvert! Et tu me fais aller en justice avec toi!

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Comment d'un être souillé sortira-t-il un homme pur? Il n'en peut sortir aucun.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Si ses jours sont fixés, si tu as compté ses mois, Si tu en as marqué le terme qu'il ne saurait franchir,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Détourne de lui les regards, et donne-lui du relâche, Pour qu'il ait au moins la joie du mercenaire à la fin de sa journée.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Un arbre a de l'espérance: Quand on le coupe, il repousse, Il produit encore des rejetons;

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Quand sa racine a vieilli dans la terre, Quand son tronc meurt dans la poussière,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Il reverdit à l'approche de l'eau, Il pousse des branches comme une jeune plante.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Mais l'homme meurt, et il perd sa force; L'homme expire, et où est-il?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Les eaux des lacs s'évanouissent, Les fleuves tarissent et se dessèchent;

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Ainsi l'homme se couche et ne se relèvera plus, Il ne se réveillera pas tant que les cieux subsisteront, Il ne sortira pas de son sommeil.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Oh! si tu voulais me cacher dans le séjour des morts, M'y tenir à couvert jusqu'à ce que ta colère fût passée, Et me fixer un terme auquel tu te souviendras de moi!

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Si l'homme une fois mort pouvait revivre, J'aurais de l'espoir tout le temps de mes souffrances, Jusqu'à ce que mon état vînt à changer.

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Tu appellerais alors, et je te répondrais, Tu languirais après l'ouvrage de tes mains.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Mais aujourd'hui tu comptes mes pas, Tu as l'oeil sur mes péchés;

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Mes transgressions sont scellées en un faisceau, Et tu imagines des iniquités à ma charge.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

La montagne s'écroule et périt, Le rocher disparaît de sa place,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

La pierre est broyée par les eaux, Et la terre emportée par leur courant; Ainsi tu détruis l'espérance de l'homme.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Tu es sans cesse à l'assaillir, et il s'en va; Tu le défigures, puis tu le renvoies.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Que ses fils soient honorés, il n'en sait rien; Qu'ils soient dans l'abaissement, il l'ignore.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

C'est pour lui seul qu'il éprouve de la douleur en son corps, C'est pour lui seul qu'il ressent de la tristesse en son âme.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.