Song of Solomon 1

Salomon korkea veisu.

Песен на песните, на Соломон.

Hän suuta antakoon minun, suunsa antamisella; sillä sinun rakkautesi on suloisempi kuin viina,

Нека ме целуне с целувките на устата си — защото любовта ти е по-добра от вино.

Sinun hyväin voidettes hajuin tähden. Sinun nimes on vuodatettu öljy; sen piikaiset sinua rakastavat.

Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло — затова те обичат девиците.

Vedä minua, niin me juoksemme perässäs: Kuningas vie minun kammioonsa: Me iloitsemme ja riemuitsemme sinusta, me muistamme sinun rakkauttas enempi kuin viinaa: hurskaat rakastavat sinua.

Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

Minä olen musta, mutta sangen otollinen, te Jerusalemin tyttäret, niinkuin Kedarin majat, niinkuin Salomon kirjoiteltu vaate.

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Älkäät sitä katsoko, että minä niin musta olen; sillä päivä on minun polttanut: minun äitini lapset vihastuivat minun päälleni: he ovat asettaneet minun viinamäen vartiaksi, mutta en minä varjellut viinamäkeäni.

Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

Sano minulle sinä, jota minun sieluni rakastaa: kussas laidunta pidät, ja kussas lounaalla lepäät? ettei minun pitäisi poikkeeman kumppanies lauman tykö.

Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

Jos et sinä sinuas tunne, sinä kaikkein ihanaisin vaimoin seassa, niin mene lammasten jäljille, ja kaitse vohlias paimenien huonetten tykönä.

Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

Minä vertaan sinun, ystäväni, ratsaskaluihini, Pharaon vaunuihin.

На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

Sinun sasupääs ovat ihanat pankkuin keskellä, ja sinun kaulas kultakäädyissä.

Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

Me teemme sinulle kultaiset pankut, hopianastoilla.

Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

Kuin kuningas istui pöytänsä tykönä, antoi nardukseni hajunsa.

Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

Ystäväni on minun mirrhamkimppuni, joka minun rinnoillani riippuu.

Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

Minun ystäväni on minulle Kyprin viinamarjan rypäle, Engeddin viinamäessä.

Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

Katso, armaani, sinä olet ihana: katso, sinä olet ihana, silmäs ovat niinkuin kyhkyläisen silmät.

Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

Katso, ystäväni, sinä olet ihana ja suloinen, ja meidän vuoteemme myös viheriöitsee.

Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

Meidän huoneemme kaaret ovat sedripuusta, vuolteet hongasta.

Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни — кипарис.