Song of Solomon 2

Minä olen Saronin kukkanen, ja kukoistus laaksossa.

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Niinkuin ruusu orjantappuroissa, niin on armaani tytärten seassa.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Niinkuin omenapuu metsäpuiden seassa, niin on ystäväni poikain seassa: minä istun hänen varjossansa, jota minä anon, ja hänen hedelmänsä on minun suussani makia.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Hän johdattaa minua viinakellariinsa; ja rakkaus on hänen lippunsa minun päälläni.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Virvoittakaat minua viinaleileillä, ja vahvistakaat minua omenilla; sillä minä olen sairas rakkaudesta.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Hänen vasen kätensä on minun pääni alla, hänen oikia kätensä halaa minua.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Minä vannotan tietä, Jerusalemin tyttäret, metsävuohten eli naaraspeurain kautta kedolla, ettette herätä eli vaivaa armastani, siihen asti kuin hän itse tahtoo.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Tämä on ystäväni ääni, katso, hän tulee: hän hyppää vuorilla ja karkaa kukkuloille.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Ystäväni on metsävuohen eli nuoren peuran kaltainen: katso, hän seisoo seinän takana, ja katsoo akkunasta sisälle, ja kurkistelee häkin lävitse.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Ystäväni vastaa ja sanoo minulle: nouse armaani, ihanaiseni, ja tule.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Sillä katso, talvi on kulunut, ja sade lakannut ja mennyt pois:

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Kukkaset ovat puhjenneet kedolla, kevät on tullut, ja toukomettisen ääni kuuluu meidän maassamme;

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Fikunapuut puhkeevat, viinapuut kukoistavat ja antavat hajunsa: nouse, armaani, ihanaiseni, ja tule.

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Kyhkyläiseni vuoren raossa ja kivirauniossa, anna minun nähdä kasvos, anna minun kuulla äänes; sillä sinun äänes on suloinen, ja kasvos ihanainen.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Ottakaat meille ketut kiinni, ne vähät ketut, jotka turmelevat viinamäet; sillä meidän viinamäkemme ovat röhkäleillä.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Ystäväni on minun, ja minä hänen, joka kaitsee kukkasten keskellä,

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Siihenasti että päivä jäähtyy ja varjot kulkevat pois. Palaja, ole niinkuin metsävuohi, ystäväni, eli niinkuin nuori peura Eroitusvuorilla.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.