Job 14

Ihminen, vaimosta syntynyt, elää vähän aikaa, ja on täynnä levottomuutta,

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Kasvaa niinkuin kukkanen, ja kaatuu; pakenee niinkuin varjo, ja ei pysy.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Ja senkaltaisen päälle sinä avaat silmäs, ja vedät minun kanssasi oikeuden eteen.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Kuka löytää puhtaan niiden seassa, kussa ei puhdasta ole?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Hänellä on määrätty aika, hänen kuukauttensa luku on sinun tykönäs: sinä olet määrän asettanut hänen eteensä, jota ei hän taida käydä ylitse.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Luovu hänestä, että hän sais levätä, niinkauvan kuin hänen aikansa tulee, jota hän odottaa niinkuin palkollinen.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Puulla on toivo, ehkä se hakattaisiin, että se uudistetaan, ja sen vesat kasvavat jälleen:

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Ehkä sen juuret vanhenevat maassa, ja kanto mätänee mullassa,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Kuitenkin se versoo jälleen veden märkyydestä, ja kasvaa niinkuin se istutettu olis.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Mutta kussa ihminen on, koska hän kuollut, hukkunut ja pois on?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Niinkuin vesi juoksee ulos merestä, ja oja kureentuu ja kuivettuu,

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Niin on ihminen, kuin hän kuollut on, ei hän nouse: niinkauvan kuin taivas pysyy, ei he virkoo eikä herää unestansa.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

O jospa sinä minun hautaan kätkisit ja peittäisit minun, niinkauvan kuin vihas menis pois, ja asettaisit minulle määrän muistaakses minua.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Luuletkos kuolleen ihmisen tulevan eläväksi jälleen? Minä odotan joka päivä niinkauvan kuin minä sodin, siihenasti että minun muutteeni tulee,

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Että sinä kutsuisit minua, ja minä vastaisin sinua, ja ettes hylkäisi käsialaas;

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Sillä sinä olet jo lukenut kaikki minun askeleeni: etkös ota vaaria minun synneistäni?

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Minun rikokseni olet sinä lukinnut lyhteesen, ja pannut kokoon minun vääryyteni.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Jos tosin vuori kaatuu ja katoo, ja vaha siirtyy sialtansa,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Vesi kuluttaa kivet, ja virta vie maan pois, ja mitä sen päällä itse kasvaa: niin sinä myös ihmisen toivon kadotat.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Sinä olet häntä voimallisempi ijankaikkisesti, ja hänen täytyy mennä pois. Sinä muutat hänen kasvonsa, ja annat hänen mennä.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Ovatko hänen lapsensa kunnniassa, sitä ei hän tiedä, taikka ovatko he ylönkatseessa, sitä ei hän ymmärrä.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Kuitenkin niinkauvan kuin hän kantaa lihaa, täytyy hänen olla vaivassa, ja niinkauvan kuin hänen sielunsa on hänessä, täytyy hänen murhetta kärsiä.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.