Luke 16

Pravil pak i k učedlníkům svým: Člověk jeden byl bohatý, kterýž měl šafáře; a ten obžalován jest před ním, jako by mrhal statek jeho.

Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му.

I povolav ho, řekl jemu: Což to slyším o tobě? Vydej počet z vladařství svého, neb již nebudeš moci déle vládnouti.

И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си защото не можеш вече да бъдеш настойник.

I dí vladař sám v sobě: Co učiním? Teď pán můj odjímá ode mne vladařství. Kopati nemohu, žebrati se stydím.

Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.

Vím, co učiním, aby, když budu zbaven vladařství, přijali mne do svých domů.

Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

I zavolav jednoho každého dlužníka pána svého, řekl prvnímu: Jaks mnoho dlužen pánu mému?

И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

A on řekl: Sto tun oleje. I řekl mu: Vezmi rejistra svá, a sedna rychle, napiš padesát.

А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.

Potom druhému řekl: Ty pak jaks mnoho dlužen? Kterýž řekl: Sto korců pšenice. I dí mu: Vezmi rejistra svá, a napiš osmdesát.

После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.

I pochválil pán vladaře nepravého, že sobě opatrně učinil. Nebo synové tohoto světa opatrnější jsou, nežli synové světla v svých věcech.

И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.

I jáť pravím vám: Čiňte sobě přátely z mamony nepravosti, aby, když byste zhynuli, přijali vás do věčných stanů.

И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

Kdožť jest věrný v mále, i ve mnozeť věrný bude. A kdož v mále jest nepravý, i ve mnozeť nepravý jest.

Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден.

Poněvadž tedy v mamoně nepravé věrní jste nebyli, spravedlivého zboží kdo vám svěří?

И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

A když jste v cizím věrní nebyli, což vašeho jest, kdo vám dá?

И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

Nižádný služebník nemůž dvěma pánům sloužiti. Nebť zajisté jednoho nenáviděti bude, a druhého milovati, aneb jednoho přídržeti se bude, a druhým pohrdne. Nemůžte Bohu sloužiti a mamoně.

Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Slyšeli pak toto všecko i farizeové, kteříž byli lakomí, a posmívali se jemu.

Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

I dí jim: Vy jste, ješto se sami spravedliví činíte před lidmi, ale Bůhť zná srdce vaše; nebo což jest u lidí vysokého, ohavnost jest před Bohem.

А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога.

Zákon a Proroci až do Jana, a od té chvíle království Boží zvěstuje se, a každý se do něho násilně tiskne.

Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.

Snázeť jest zajisté nebi a zemi pominouti, nežli v Zákoně jednomu tytlíku zahynouti.

Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне.

Každý, kdož propustí manželku svou, a jinou pojímá, cizoloží; a kdož propuštěnou od muže pojímá, cizoloží.

Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.

Byl pak člověk jeden bohatý, a obláčel se v šarlat a v kment, a hodoval na každý den stkvostně.

Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.

A byl také jeden žebrák, jménem Lazar, kterýžto ležel u vrat jeho vředovitý,

Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,

Žádaje nasycen býti z drobtů, kteříž padali z stolu bohatce. Ale i psi přicházejíce, lízali vředy jeho.

като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му.

I stalo se, že ten žebrák umřel, a nesen jest od andělů do lůna Abrahamova. Umřel pak i bohatec, a pohřben jest.

Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.

Potom v pekle pozdvih očí svých, v mukách jsa, uzřel Abrahama zdaleka, a Lazara v lůnu jeho.

И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.

I zvolav bohatec, řekl: Otče Abrahame, smiluj se nade mnou, a pošli Lazara, ať omočí konec prstu svého v vodě, a svlaží jazyk můj; nebo se mučím v tomto plameni.

И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.

I řekl mu Abraham: Synu, rozpomeň se, žes ty již vzal dobré věci své v životě svém, a Lazar též zlé. Nyní pak tento se již těší, ale ty se mučíš.

Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

A nadto nade všecko mezi námi a vámi propast veliká utvrzena jest, aby ti, kteříž chtí odsud k vám jíti, nemohli, ani odonud k nám přijíti.

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.

I řekl: Ale prosím tebe, Otče, abys ho poslal do domu otce mého.

А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

Neboť mám pět bratrů. Ať jim svědčí, aby i oni nepřišli do tohoto místa muk.

защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение.

I řekl jemu Abraham: Majíť Mojžíše a Proroky, nechť jich poslouchají.

Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.

A on řekl: Nic, otče Abrahame, ale kdyby kdo z mrtvých šel k nim, budou pokání činiti.

А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

I řekl mu: Poněvadž Mojžíše a Proroků neposlouchají, aniž byť kdo z mrtvých vstal, uvěří jemu.

Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.