James 2

我的弟兄们,你们信奉我们荣耀的主耶稣基督,便不可按著外貌待人。
Братя мои, да не държите вярата на Иисус Христос, нашия Господ на славата, с пристрастие.
若有一个人带著金戒指,穿著华美衣服,进你们的会堂去;又有一个穷人穿著肮脏衣服也进去;
Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи и влезе и бедняк с мръсни дрехи,
你们就重看那穿华美衣服的人,说「请坐在这好位上」;又对那穷人说:「你站在那里」,或「坐在我脚凳下边。」
и вие погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи, и му кажете: Ти седни тук, на добро място; а на бедняка кажете: Ти стой там; или: Седни тук, при краката ми;
这岂不是你们偏心待人,用恶意断定人吗?
не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?
我亲爱的弟兄们,请听, 神岂不是拣选了世上的贫穷人,叫他们在信上富足,并承受他所应许给那些爱他之人的国吗?
Слушайте, възлюбени мои братя! Не избра ли Бог бедните на този свят да бъдат богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?
你们反倒羞辱贫穷人。那富足人岂不是欺压你们、拉你们到公堂去吗?
А вие презряхте бедняка. Нали богатите ви угнетяват и нали те ви влачат по съдилищата?
他们不是亵渎你们所敬奉(所敬奉:或作被称)的尊名吗?
Нали те хулят почтеното име, с което вие се наричате?
经上记著说:「要爱人如己。」你们若全守这至尊的律法,才是好的。
Обаче ако изпълнявате царския закон според писанието: „Да любиш ближния си като себе си“, добре правите.
但你们若按外貌待人,便是犯罪,被律法定为犯法的。
Но ако гледате на лице, грях правите и се осъждате от закона като престъпници.
因为凡遵守全律法的,只在一条上跌倒,他就是犯了众条。
Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
原来那说「不可奸淫」的,也说「不可杀人」;你就是不奸淫,却杀人,仍是成了犯律法的。
Защото Онзи, който е казал: „Не прелюбодействай“, е казал също и: „Не убивай“; така че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, ти си станал престъпник на закона.
你们既然要按使人自由的律法受审判,就该照这律法说话行事。
Така говорете и така постъпвайте, като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
因为那不怜悯人的,也要受无怜悯的审判;怜悯原是向审判夸胜。
Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
我的弟兄们,若有人说自己有信心,却没有行为,有什么益处呢?这信心能救他么?
Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси?
若是弟兄或是姊妹,赤身露体,又缺了日用的饮食;
Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна
你们中间有人对他们说:「平平安安的去吧!愿你们穿得暖,吃得饱」;却不给他们身体所需用的,这有什么益处呢?
и някой от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се нахранете! — а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
这样,信心若没有行为就是死的。
Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
必有人说:「你有信心,我有行为;你将你没有行为的信心指给我看,我便借著我的行为,将我的信心指给你看。」
Но някой ще каже: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела. Ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела!
你信 神只有一位,你信的不错;鬼魔也信,却是战惊。
Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.
虚浮的人哪,你愿意知道没有行为的信心是死的吗?
Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
我们的祖宗亚伯拉罕把他儿子以撒献在坛上,岂不是因行为称义吗?
Авраам, нашият баща, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
可见,信心是与他的行为并行,而且信心因著行为才得成全。
Ти виждаш, че вярата действаше заедно с неговите дела и че чрез делата вярата стана съвършена.
这就应验经上所说:「亚伯拉罕信 神,这就算为他的义。」他又得称为 神的朋友。
И се изпълни писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда“, и беше наречен „Божи приятел“.
这样看来,人称义是因著行为,不是单因著信。
Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.
妓女喇合接待使者,又放他们从别的路上出去,不也是一样因行为称义吗?
Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, като прие пратениците и ги изпрати по друг път?
身体没有灵魂是死的,信心没有行为也是死的。
Защото, както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.