Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Людина, що від жінки народжена, короткоденна та повна печалями:

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

вона виходить, як квітка й зів'яне, і втікає, мов тінь, і не зостається...

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

І на такого Ти очі Свої відкриваєш, і водиш на суд із Собою його!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Хто чистого вивести може з нечистого? Ані один!

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Якщо визначені його дні, число його місяців в Тебе, якщо Ти призначив для нього мету, що її не перейде,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

відвернися від нього і він заспокоїться, і буде він тішитися своїм днем, як той наймит...

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Бо дерево має надію: якщо буде стяте, то силу отримає знову, і парост його не загине;

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

якщо постаріє в землі його корінь і в поросі вмре його пень,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

то від водного запаху знов зацвіте, і пустить галуззя, немов саджанець!

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

А помре чоловік і зникає, а сконає людина то де ж вона є?...

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Як вода витікає із озера, а річка спадає та сохне,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

так і та людина покладеться й не встане, аж до закінчення неба не збудяться люди та не прокинуться зо сну свого...

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

О, якби Ти в шеолі мене заховав, коли б Ти мене приховав, аж поки минеться Твій гнів, коли б час Ти призначив мені, та й про мене згадав!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Як помре чоловік, то чи він оживе? Буду мати надію по всі дні свойого життя, аж поки не прийде заміна для мене!

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Кликав би Ти, то я відповів би Тобі, за чин Своїх рук сумував би,

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

бо кроки мої рахував би тепер, а мойого гріха не стеріг би,

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

провина моя була б запечатана в вузлику, і Ти закрив би моє беззаконня...

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Але гора справді впаде, а скеля зсувається з місця свого,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

каміння стирає вода, її злива сполощує порох землі, так надію того Ти губиш...

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Ти силою схопиш назавжди його, і відходить, Ти міняєш обличчя його й відсилаєш його...

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Чи сини його славні, того він не знає, чи в прикрому стані того він не відає...

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

Боліє він тільки тоді, коли тіло на ньому, коли в ньому душа тоді тужить..