Job 11

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Naamalı Sofar şöyle yanıtladı:

Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

“Bunca söz yanıtsız mı kalsın? Çok konuşan haklı mı sayılsın?

Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

Saçmalıkların karşısında sussun mu insanlar? Sen alay edince kimse seni utandırmasın mı?

Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

Tanrı’ya, ‘İnancım arıdır’ diyorsun, ‘Senin gözünde temizim.’

Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

Ama keşke Tanrı konuşsa, Sana karşı ağzını açsa da,

да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

Bilgeliğin sırlarını bildirse! Çünkü bilgelik çok yönlüdür. Bil ki, Tanrı günahlarından bazılarını unuttu bile.

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

“Tanrı’nın derin sırlarını anlayabilir misin? Her Şeye Gücü Yeten’in sınırlarına ulaşabilir misin?

Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

Onlar gökler kadar yüksektir, ne yapabilirsin? Ölüler diyarından derindir, nasıl anlayabilirsin?

Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

Ölçüleri yeryüzünden uzun, Denizden geniştir.

Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

“Gelip seni hapsetse, mahkemeye çağırsa, Kim O’na engel olabilir?

Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

Çünkü O yalancıları tanır, Kötülüğü görür de dikkate almaz mı?

Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

Ne zaman yaban eşeği insan doğurursa, Aptal da o zaman sağduyulu olur.

Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

“O’na yüreğini adar, Ellerini açarsan,

ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

İşlediğin günahı kendinden uzaklaştırır, Çadırında haksızlığa yer vermezsen,

Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

Utanmadan başını kaldırır, Sağlam ve korkusuz olabilirsin.

защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

Sıkıntılarını unutur, Akıp gitmiş sular gibi anarsın onları.

И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

Yaşamın öğlen güneşinden daha parlak olur, Karanlık sabaha döner.

И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

Güven duyarsın, çünkü umudun olur, Çevrene bakıp güvenlik içinde yatarsın.

И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

Uzanırsın, korkutan olmaz, Birçokları senden lütuf diler.

А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.

Ama kötülerin gözlerinin feri sönecek, Kaçacak yer bulamayacaklar, Tek umutları son soluklarını vermek olacak.”