Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

“Yaşamımdan usandım, Özgürce yakınacak, İçimdeki acıyla konuşacağım.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Tanrı’ya: Beni suçlama diyeceğim, Ama söyle, niçin benimle çekişiyorsun.

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Hoşuna mı gidiyor gaddarlık etmek, Kendi ellerinin emeğini reddedip Kötülerin tasarılarını onaylamak?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Sende insan gözü mü var? İnsanın gördüğü gibi mi görüyorsun?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Günlerin ölümlü birinin günleri gibi, Yılların insanın yılları gibi mi ki,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Suçumu arıyor, Günahımı araştırıyorsun?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Kötü olmadığımı, Senin elinden beni kimsenin kurtaramayacağını biliyorsun.

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

“Senin ellerin bana biçim verdi, beni yarattı, Şimdi dönüp beni yok mu edeceksin?

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Lütfen anımsa, balçık gibi bana sen biçim verdin, Beni yine toprağa mı döndüreceksin?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Beni süt gibi dökmedin mi, Peynir gibi katılaştırmadın mı?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Bana et ve deri giydirdin, Beni kemiklerle, sinirlerle ördün.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Bana yaşam verdin, sevgi gösterdin, İlgin ruhumu korudu.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

“Ama bunları yüreğinde gizledin, Biliyorum aklındakini:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Günah işleseydim, beni gözlerdin, Suçumu cezasız bırakmazdın.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Suçluysam, vay başıma! Suçsuzken bile başımı kaldıramıyorum, Çünkü utanç doluyum, çaresizim.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Başımı kaldırsam, aslan gibi beni avlar, Şaşılası gücünü yine gösterirsin üstümde.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Bana karşı yeni tanıklar çıkarır, Öfkeni artırırsın. Orduların dalga dalga üzerime geliyor.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

“Niçin doğmama izin verdin? Keşke ölseydim, hiçbir göz beni görmeden!

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Hiç var olmamış olurdum, Rahimden mezara taşınırdım.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Birkaç günlük ömrüm kalmadı mı? Beni rahat bırak da biraz yüzüm gülsün;

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

Dönüşü olmayan yere gitmeden önce, Karanlık ve ölüm gölgesi diyarına,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

Zifiri karanlık diyarına, Ölüm gölgesi, kargaşa diyarına, Aydınlığın karanlığı andırdığı yere.”