Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Omul născut din femeie, are viaţa scurtă, dar plină de necazuri.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Se naşte şi e tăiat ca o floare; fuge şi piere ca o umbră.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Şi asupra lui ai Tu ochiul deschis! Şi pe mine mă tragi la judecată cu Tine!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Cum ar putea să iasă dintr'o fiinţă necurată un om curat? Nu poate să iasă niciunul.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Dacă zilele lui sînt hotărîte, dacă i-ai numărat lunile, dacă i-ai însemnat hotarul pe care nu -l va putea trece,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

întoarce-Ţi măcar privirile dela el, şi dă -i răgaz, să aibă măcar bucuria pe care o are simbriaşul la sfîrşitul zilei.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Un copac, şi tot are nădejde: căci cînd este tăiat, odrăsleşte din nou, şi iar dă lăstari.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Cînd i -a îmbătrînit rădăcina în pămînt, cînd îi piere trunchiul în ţărînă,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

înverzeşte iarăş de mirosul apei, şi dă ramuri de parcă ar fi sădit din nou.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Dar omul cînd moare, rămîne întins; omul, cînd îşi dă sufletul, unde mai este?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Cum pier apele din lacuri, şi cum seacă şi se usucă rîurile,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

aşa se culcă şi omul şi nu se mai scoală; cît vor fi cerurile, nu se mai deşteaptă, şi nu se mai scoală din somnul lui.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Ah! de m'ai ascunde în locuinţa morţilor, de m'ai acoperi pînă-Ţi va trece mînia, şi de mi-ai rîndui o vreme cînd Îţi vei aduce iarăş aminte de mine!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Dacă omul odată mort ar putea să mai învieze, aş mai trage nădejde în tot timpul suferinţelor mele, pînă mi se va schimba starea în care mă găsesc.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Atunci m'ai chema, şi Ţi-aş răspunde, şi Ţi-ar fi dor de făptura mînilor Tale.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Dar astăzi îmi numeri paşii, ai ochiul asupra păcatelor mele;

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

călcările mele de lege sînt pecetluite într'un mănunchi, şi născoceşti fărădelegi în sarcina mea.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Cum se prăbuşeşte muntele şi piere, cum piere stînca din locul ei,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

cum este mîncată piatra de ape, şi cum este luat pămîntul de rîu: aşa nimiceşti Tu nădejdea omului.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Îl urmăreşti într'una, şi se duce; Îi schimonoseşti faţa, şi apoi îi dai drumul.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

De ajung fiii lui la cinste, el nu ştie nimic; de sînt înjosiţi, habar n'are.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

Numai pentru el simte durere în trupul lui, numai pentru el simte întristare în sufletul lui.``