Job 15

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Elifaz din Teman a luat cuvîntul, şi a zis:

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

,,Se cade să dea înţeleptul ca răspuns înţelepciune deşartă? Sau să-şi umfle pieptul cu vînt de răsărit?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Să se apere prin cuvinte cari n'ajută la nimic, şi prin cuvîntări cari nu slujesc la nimic?

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

Tu nimiceşti chiar şi frica de Dumnezeu, nimiceşti orice simţire de evlavie faţă de Dumnezeu.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

Nelegiuirea ta îţi cîrmuieşte gura, şi împrumuţi vorbirea oamenilor vicleni.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Nu eu, ci gura ta te osîndeşte, buzele tale mărturisesc împotriva ta.

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Tu eşti omul care s'a născut întîi? Te-ai născut tu înaintea dealurilor?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Ai fost tu la sfaturile lui Dumnezeu; şi ai sorbit din ele înţelepciune pentru tine?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Ce ştii tu şi să nu ştim şi noi? Ce cunoştinţă ai tu pe care să n'o avem şi noi?

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Între noi sînt peri albi, bătrîni, oameni mai înziliţi decît tatăl tău.

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Puţin lucru sînt mîngîierile lui Dumnezeu pentru tine, şi cuvintele cari-ţi vorbesc atît de blînd?...

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

Încotro te trage inima, şi ce înseamnă această privire ţintă a ochilor tăi?

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

Ce! împotriva lui Dumnezeu îţi îndrepţi tu mînia, şi-ţi ies din gură cuvinte ca acestea?

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

,Ce este omul, ca să fie curat? Şi poate cel născut din femeie să fie fără prihană?

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

Dacă n'are încredere Dumnezeu nici în sfinţii Săi, dacă nici cerurile nu sînt curate înaintea Lui,

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

cu cît mai puţin fiinţa urîcioasă şi stricată-omul, care bea nelegiuirea ca apa!

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

Vreau să te învăţ, ascultă-mă! Voi istorisi ce am văzut,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

ce au arătat înţelepţii, ce au descoperit ei, auzind dela părinţii lor,

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

cărora singuri li se dăduse ţara, şi printre cari nici un străin nu venise încă.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

,Omul cel rău îşi duce în nelinişte toate zilele vieţii, toţi anii de cari are parte cel nelegiuit.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

Ţipete de spaimă răsună la urechile lui: În mijlocul fericirii lui, pustiitorul se va arunca asupra lui.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

El nu trage nădejde să scape de întunerec, vede sabia care -l ameninţă;

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

aleargă încoace şi încolo să caute pîne, ştie că -l aşteaptă ziua întunerecului.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

Necazul şi neliniştea îl înspăimîntă, şi se aruncă asupra lui ca un împărat gata de luptă.

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

Căci a ridicat mîna împotriva lui Dumnezeu, s'a împotrivit Celui Atot Puternic,

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

şi a avut îndrăzneala să se năpustească asupra Lui cu partea cea mai tare a scuturilor lui.

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

Avea faţa acoperită cu grăsime, coapsele încărcate cu osînză,

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

şi locuia în cetăţi nimicite, în case părăsite, sortite să fie dărîmate.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

Nu se va mai îmbogăţi, averea nu -i va creşte, şi avuţia nu se va mai întinde pe pămînt.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

Nu va putea ieşi din întunerec, flacăra îi va arde mlădiţele, şi Dumnezeu îl va pierde cu suflarea gurii Lui.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

Dacă se încrede în rău, se înşeală, căci răul îi va fi răsplata.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

Ea va veni înainte de capătul zilelor lui, şi ramura lui nu va mai înverzi.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

Va fi ca o viţă despoiată de roadele ei încă verzi, ca un măslin ale cărui flori au căzut.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

Căci casa celui nelegiuit va ajunge stearpă, şi cortul omului stricat îl va mînca focul.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

El zămisleşte răul şi naşte răul: în sînul lui coace roade cari -l înşeală.```