Genesis 37

А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.

Men Jakob bodde i det land hvor hans far hadde bodd som fremmed, i Kana'ans land.

Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.

Dette er historien om Jakobs ætt. Da Josef var sytten år gammel, gjætte han buskapen sammen med sine brødre; ung som han var, fulgte han med sønnene til Bilha og Silpa, sin fars hustruer; alt det onde som blev sagt om dem, gikk han til deres far med.

А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Men Israel hadde Josef kjær fremfor alle sine sønner, fordi han var hans alderdoms sønn; og han hadde latt gjøre en sid kjortel til ham.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

Og da hans brødre så at deres far hadde ham mere kjær enn alle hans brødre, hatet de ham og kunde ikke tale vennlig til ham.

И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.

Engang hadde Josef en drøm, som han fortalte sine brødre; da hatet de ham enda mere.

Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:

Han sa til dem: Hør nu hvad jeg har drømt:

Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

Jeg syntes vi bandt kornbånd ute på akeren, og se, mitt kornbånd reiste sig op og blev stående, og eders kornbånd stod rundt omkring og bøide sig for mitt kornbånd.

А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

Da sa hans brødre til ham: Skal du kanskje være vår konge og råde over oss? Siden hatet de ham enda mere for hans drømmer og for hans ord.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

Og han hadde ennu en annen drøm og fortalte den til sine brødre; han sa: Jeg hadde ennu en drøm, og se, solen og månen og elleve stjerner bøide sig for mig.

Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

Og da han fortalte det til sin far og til sine brødre, skjente hans far på ham og sa til ham: Hvad er dette for en drøm du har hatt? Skal da jeg og din mor og dine brødre komme og bøie oss til jorden for dig?

И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.

Og hans brødre var misunnelige på ham; men hans far gjemte det i sitt minne.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

Engang gikk hans brødre avsted for å gjæte sin fars buskap i Sikem.

Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.

Da sa Israel til Josef: Gjæter ikke dine brødre ved Sikem? Kom, jeg vil sende dig til dem. Og han svarte: Ja, her er jeg.

И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.

Da sa han til ham: Kjære, gå og se om det står vel til med dine brødre, og om det står vel til med buskapen, og kom så tilbake til mig med svar! Så sendte han ham avsted fra Hebron-dalen, og han kom til Sikem.

И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?

Mens han nu vanket om på marken, møtte han en mann, og mannen spurte ham: Hvad leter du efter?

А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.

Han svarte: Jeg leter efter mine brødre; kjære, si mig hvor de gjæter!

И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

Mannen sa: De har draget herfra; jeg hørte dem si: La oss gå til Dotan! Så gikk Josef efter sine brødre og fant dem i Dotan.

А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

De så ham langt borte, og før han kom nær til dem, la de op råd om å drepe ham.

Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

De sa sig imellem: Se, der kommer denne drømmeren!

Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!

Kom nu og la oss slå ham ihjel og kaste ham ned i en av brønnene her, og så vil vi si: Et vilt dyr har ett ham op. Så får vi se hvad det blir av hans drømmer.

Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!

Da Ruben hørte dette, vilde han fri ham ut av deres hender og sa: La oss ikke slå ham ihjel!

И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

Og han sa til dem: Utøs ikke blod, kast ham ned i denne brønn her i ørkenen, men legg ikke hånd på ham - for han vilde fri ham ut av deres hånd og føre ham tilbake til hans far.

И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,

Da nu Josef kom til sine brødre, klædde de av ham hans kjortel, den side kjortel som han hadde på.

и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.

Og de tok og kastet ham ned i brønnen; men brønnen var tom, det var intet vann i den.

После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

Så satte de sig til å holde måltid; og da de så op, fikk de se et reisefølge av ismaelitter som kom fra Gilead, og deres kameler bar krydderier og balsam og ladanum; de var på vei med dette ned til Egypten.

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

Da sa Juda til sine brødre: Hvad gagner det at vi slår var bror ihjel og skjuler drapet?

Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

Kom og la oss selge ham til ismaelittene, men la oss ikke legge hånd på ham, han er jo vår egen kjødelige bror. Og hans brødre gjorde som han sa.

И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.

Da nu de midianittiske kjøbmenn kom forbi, drog de Josef op av brønnen, og så solgte de Josef til ismaelittene for tyve sekel sølv; og ismaelittene tok Josef med sig til Egypten.

А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

Da Ruben kom tilbake til brønnen, fikk han se at Josef ikke var i brønnen. Da sønderrev han sine klær,

И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?

og han gikk tilbake til sine brødre og sa: Gutten er der ikke, og jeg - hvor skal jeg gjøre av mig?

Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

Så tok de Josefs kjortel og slaktet en gjetebukk og dyppet kjortelen i blodet.

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

Og de sendte den side kjortel hjem til faren og sa: Denne har vi funnet; se efter om det ikke er din sønns kjortel!

И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.

Og han kjente den igjen og sa: Jo, det er min sønns kjortel; et vilt dyr har ett ham op, Josef er visselig revet ihjel!

И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

Og Jakob sønderrev sine klær og bandt sekk om sine lender og sørget over sin sønn i lang tid.

И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

Og alle hans sønner og alle hans døtre kom for å trøste ham; men han vilde ikke la sig trøste; han sa: Med sorg må jeg fare ned til min sønn i dødsriket. Og hans far gråt over ham. .

А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

Men midianittene solgte ham i Egypten til Potifar, som var hoffmann hos Farao og høvding over livvakten.