Song of Solomon 1

Песен на песните, на Соломон.

The song of songs, which is Solomon's.

Нека ме целуне с целувките на устата си — защото любовта ти е по-добра от вино.

Let him kiss me with the kisses of his mouth: for thy love is better than wine.

Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло — затова те обичат девиците.

Because of the savour of thy good ointments thy name is as ointment poured forth, therefore do the virgins love thee.

Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

Draw me, we will run after thee: the king hath brought me into his chambers: we will be glad and rejoice in thee, we will remember thy love more than wine: the upright love thee.

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

I am black, but comely, O ye daughters of Jerusalem, as the tents of Kedar, as the curtains of Solomon.

Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

Look not upon me, because I am black, because the sun hath looked upon me: my mother's children were angry with me; they made me the keeper of the vineyards; but mine own vineyard have I not kept.

Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

Tell me, O thou whom my soul loveth, where thou feedest, where thou makest thy flock to rest at noon: for why should I be as one that turneth aside by the flocks of thy companions?

Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

If thou know not, O thou fairest among women, go thy way forth by the footsteps of the flock, and feed thy kids beside the shepherds' tents.

На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

I have compared thee, O my love, to a company of horses in Pharaoh's chariots.

Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

Thy cheeks are comely with rows of jewels, thy neck with chains of gold.

Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

We will make thee borders of gold with studs of silver.

Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

While the king sitteth at his table, my spikenard sendeth forth the smell thereof.

Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

A bundle of myrrh is my wellbeloved unto me; he shall lie all night betwixt my breasts.

Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

My beloved is unto me as a cluster of camphire in the vineyards of En–gedi.

Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

Behold, thou art fair, my love; behold, thou art fair; thou hast doves' eyes.

Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

Behold, thou art fair, my beloved, yea, pleasant: also our bed is green.

Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни — кипарис.

The beams of our house are cedar, and our rafters of fir.