Song of Solomon 2

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

As the lily among thorns, so is my love among the daughters.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, shewing himself through the lattice.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtle is heard in our land;

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.