Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

L’uomo, nato di donna, vive pochi giorni, e sazio d’affanni.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Spunta come un fiore, poi è reciso; fugge come un’ombra, e non dura.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

E sopra un essere così, tu tieni gli occhi aperti! e mi fai comparir teco in giudizio!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Chi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Giacché i suoi giorni son fissati, e il numero de’ suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto un termine ch’egli non può varcare,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

storna da lui lo sguardo, sì ch’egli abbia un po’ di requie, e possa godere come un operaio la fine della sua giornata.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Per l’albero, almeno c’è speranza; se è tagliato, rigermoglia e continua a metter rampolli.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Quando la sua radice è invecchiata sotto terra, e il suo tronco muore nel suolo,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

a sentir l’acqua, rinverdisce e mette rami come una pianta nuova.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Ma l’uomo muore e perde ogni forza; il mortale spira e… dov’è egli?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Le acque del lago se ne vanno, il fiume vien meno e si prosciuga;

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

così l’uomo giace, e non risorge più; finché non vi sian più cieli, ei non si risveglierà né sarà più destato dal suo sonno.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Oh, volessi tu nascondermi nel soggiorno de’ morti, tenermi occulto finché l’ira tua sia passata, fissarmi un termine, e poi ricordarti di me!…

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Se l’uomo, dopo morto, potesse ritornare in vita, aspetterei tutti i giorni della mia fazione, finché giungesse l’ora del mio cambio;

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

tu mi chiameresti e io risponderei, tu brameresti rivedere l’opera delle tue mani.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Ma ora tu conti i miei passi, tu osservi i miei peccati;

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

le mie trasgressioni sono sigillate in un sacco, e alle mie iniquità, altre ne aggiungi.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

La montagna frana e scompare, la rupe e divelta dal suo luogo,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

le acque rodono la pietra, le loro inondazioni trascinan via la terra: così tu distruggi la speranza dell’uomo.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Tu lo sopraffai una volta per sempre, ed egli se ne va; gli muti il sembiante, e lo mandi via.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Se i suoi figliuoli salgono in onore, egli lo ignora; se vengono in dispregio, ei non lo vede;

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

questo solo sente: che il suo corpo soffre, che l’anima sua è in lutto".