Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

L'homme né de la femme! Sa vie est courte, sans cesse agitée.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Il naît, il est coupé comme une fleur; Il fuit et disparaît comme une ombre.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Et c'est sur lui que tu as l'oeil ouvert! Et tu me fais aller en justice avec toi!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Comment d'un être souillé sortira-t-il un homme pur? Il n'en peut sortir aucun.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Si ses jours sont fixés, si tu as compté ses mois, Si tu en as marqué le terme qu'il ne saurait franchir,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Détourne de lui les regards, et donne-lui du relâche, Pour qu'il ait au moins la joie du mercenaire à la fin de sa journée.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Un arbre a de l'espérance: Quand on le coupe, il repousse, Il produit encore des rejetons;

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Quand sa racine a vieilli dans la terre, Quand son tronc meurt dans la poussière,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Il reverdit à l'approche de l'eau, Il pousse des branches comme une jeune plante.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Mais l'homme meurt, et il perd sa force; L'homme expire, et où est-il?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Les eaux des lacs s'évanouissent, Les fleuves tarissent et se dessèchent;

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Ainsi l'homme se couche et ne se relèvera plus, Il ne se réveillera pas tant que les cieux subsisteront, Il ne sortira pas de son sommeil.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Oh! si tu voulais me cacher dans le séjour des morts, M'y tenir à couvert jusqu'à ce que ta colère fût passée, Et me fixer un terme auquel tu te souviendras de moi!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Si l'homme une fois mort pouvait revivre, J'aurais de l'espoir tout le temps de mes souffrances, Jusqu'à ce que mon état vînt à changer.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Tu appellerais alors, et je te répondrais, Tu languirais après l'ouvrage de tes mains.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Mais aujourd'hui tu comptes mes pas, Tu as l'oeil sur mes péchés;

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Mes transgressions sont scellées en un faisceau, Et tu imagines des iniquités à ma charge.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

La montagne s'écroule et périt, Le rocher disparaît de sa place,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

La pierre est broyée par les eaux, Et la terre emportée par leur courant; Ainsi tu détruis l'espérance de l'homme.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Tu es sans cesse à l'assaillir, et il s'en va; Tu le défigures, puis tu le renvoies.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Que ses fils soient honorés, il n'en sait rien; Qu'ils soient dans l'abaissement, il l'ignore.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

C'est pour lui seul qu'il éprouve de la douleur en son corps, C'est pour lui seul qu'il ressent de la tristesse en son âme.