Psalms 116

(По слав. 115) Любя ГОСПОДА, защото Той чу гласа ми и молбите ми,

защото Той приклони ухото Си към мен, и аз ще Го призовавам, докато съм жив.

Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.

Тогава призовах ГОСПОДНОТО Име: Моля Те, ГОСПОДИ, избави душата ми!

Милостив е ГОСПОД и праведен и нашият Бог е състрадателен.

ГОСПОД пази простодушните — бях в беда и Той ме спаси.

Върни се, душо моя, в покоя си, защото ГОСПОД ти стори добро.

Понеже си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване,

аз ще ходя пред ГОСПОДА в земята на живите.

Повярвах, затова говорих. Бях много наскърбен.

В тревогата си казах: Всеки човек е лъжлив!

Какво да върна на ГОСПОДА за всичките Му благодеяния към мен?

Ще вдигна чашата на спасението и ще призова Името на ГОСПОДА.

Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ.

Скъпоценна е в очите на ГОСПОДА смъртта на Неговите светии.

Моля Те, ГОСПОДИ, защото аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня. Ти си развързал връзките ми!

На Теб ще принеса жертва на благодарност и ще призова Името на ГОСПОДА.

Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ,

в дворовете на ГОСПОДНИЯ дом, сред теб, Ерусалиме. Алилуя!