Genesis 37

А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.

Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.

А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.

Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:

Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.

И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.

И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?

А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.

И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!

Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!

И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,

и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.

После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.

А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?

Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.

И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.