Acts 27

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.

И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,

и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.

И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;

и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.

И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

Тогава всички се ободриха и също ядоха.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.