Isaiah 33

vae qui praedaris nonne et ipse praedaberis et qui spernis nonne et ipse sperneris cum consummaveris depraedationem depraedaberis cum fatigatus desiveris contemnere contemneris

Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.

Domine miserere nostri te expectavimus esto brachium eorum in mane et salus nostra in tempore tribulationis

ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!

a voce angeli fugerunt populi ab exaltatione tua dispersae sunt gentes

От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.

et congregabuntur spolia vestra sicut colligitur brucus velut cum fossae plenae fuerint de eo

И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.

magnificatus est Dominus quoniam habitavit in excelso implevit Sion iudicio et iustitia

ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.

et erit fides in temporibus tuis divitiae salutis sapientia et scientia timor Domini ipse thesaurus eius

И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.

ecce videntes clamabunt foris angeli pacis amare flebunt

Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.

dissipatae sunt viae cessavit transiens per semitam irritum factum est pactum proiecit civitates non reputavit homines

Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.

luxit et elanguit terra confusus est Libanus et obsorduit et factus est Saron sicut desertum et concussa est Basan et Carmelus

Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.

nunc consurgam dicit Dominus nunc exaltabor nunc sublevabor

Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.

concipietis ardorem parietis stipulam spiritus vester ut ignis vorabit vos

Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.

et erunt populi quasi de incendio cinis spinae congregatae igni conburentur

И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

audite qui longe estis quae fecerim et cognoscite vicini fortitudinem meam

Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.

conterriti sunt in Sion peccatores possedit tremor hypocritas quis poterit habitare de vobis cum igne devorante quis habitabit ex vobis cum ardoribus sempiternis

Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?

qui ambulat in iustitiis et loquitur veritates qui proicit avaritiam ex calumnia et excutit manus suas ab omni munere qui obturat aures suas ne audiat sanguinem et claudit oculos suos ne videat malum

Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло —

iste in excelsis habitabit munimenta saxorum sublimitas eius panis ei datus est aquae eius fideles sunt

той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.

regem in decore suo videbunt oculi eius cernent terram de longe

Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.

cor tuum meditabitur timorem ubi est litteratus ubi legis verba ponderans ubi doctor parvulorum

Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?

populum inpudentem non videbis populum alti sermonis ita ut non possis intellegere disertitudinem linguae eius in quo nulla est sapientia

Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.

respice Sion civitatem sollemnitatis nostrae oculi tui videbunt Hierusalem habitationem opulentam tabernaculum quod nequaquam transferri poterit nec auferentur clavi eius in sempiternum et omnes funiculi eius non rumpentur

Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим — безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.

quia solummodo ibi magnificus Dominus noster locus fluviorum rivi latissimi et patentes non transibit per eum navis remigum neque trieris magna transgredietur eum

А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.

Dominus enim iudex noster Dominus legifer noster Dominus rex noster ipse salvabit nos

Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар — Той ще ни спаси!

laxati sunt funiculi tui sed non praevalebunt sic erit malus tuus ut dilatare signum non queas tunc dividentur spolia praedarum multarum claudi diripient rapinam

Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.

nec dicet vicinus elangui populus qui habitat in ea auferetur ab eo iniquitas

И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.