II Corinthians 3

incipimus iterum nosmet ipsos commendare aut numquid egemus sicut quidam commendaticiis epistulis ad vos aut ex vobis

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

epistula nostra vos estis scripta in cordibus nostris quae scitur et legitur ab omnibus hominibus

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

manifestati quoniam epistula estis Christi ministrata a nobis et scripta non atramento sed Spiritu Dei vivi non in tabulis lapideis sed in tabulis cordis carnalibus

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

fiduciam autem talem habemus per Christum ad Deum

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

non quod sufficientes simus cogitare aliquid a nobis quasi ex nobis sed sufficientia nostra ex Deo est

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

qui et idoneos nos fecit ministros novi testamenti non litterae sed Spiritus littera enim occidit Spiritus autem vivificat

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

quod si ministratio mortis litteris deformata in lapidibus fuit in gloria ita ut non possent intendere filii Israhel in faciem Mosi propter gloriam vultus eius quae evacuatur

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

quomodo non magis ministratio Spiritus erit in gloria

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

nam si ministratio damnationis gloria est multo magis abundat ministerium iustitiae in gloria

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

nam nec glorificatum est quod claruit in hac parte propter excellentem gloriam

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

si enim quod evacuatur per gloriam est multo magis quod manet in gloria est

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

habentes igitur talem spem multa fiducia utimur

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

et non sicut Moses ponebat velamen super faciem suam ut non intenderent filii Israhel in faciem eius quod evacuatur

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

sed obtusi sunt sensus eorum usque in hodiernum enim diem id ipsum velamen in lectione veteris testamenti manet non revelatum quoniam in Christo evacuatur

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

sed usque in hodiernum diem cum legitur Moses velamen est positum super cor eorum

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

cum autem conversus fuerit ad Deum aufertur velamen

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

Dominus autem Spiritus est ubi autem Spiritus Domini ibi libertas

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

nos vero omnes revelata facie gloriam Domini speculantes in eandem imaginem transformamur a claritate in claritatem tamquam a Domini Spiritu

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.