Romans 3

Отож, що має більшого юдей, або яка користь від обрізання?
Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването?
Багато, на всякий спосіб, а насамперед, що їм довірені були Слова Божі.
Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова.
Бо що ж, що не вірували деякі? Чи ж їхнє недовірство знищить вірність Божу?
Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?
Зовсім ні! Бож Бог правдивий, а кожна людина неправдива, як написано: Щоб був Ти виправданий у словах Своїх, і переміг, коли будеш судитися.
Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: ?за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“
А коли наша неправда виставляє правду Божу, то що скажемо? Чи ж Бог несправедливий, коли гнів виявляє? Говорю по-людському.
Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.
Зовсім ні! Бож як Бог судитиме світ?
Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?
Бо коли Божа правда через мою неправду збільшилась на славу Йому, пощо судити ще й мене, як грішника?
Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник?
І чи не так, як нас лають, і як деякі говорять, ніби ми кажемо: Робімо зле, щоб вийшло добре? Справедливий осуд на таких!
И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо.
То що ж? Маємо перевагу? Анітрохи! Бож ми перед тим довели, що юдеї й геллени усі під гріхом,
Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.
як написано: Нема праведного ані одного;
Както е писано: ?Няма праведен нито един,
нема, хто розумів би; немає, хто Бога шукав би,
няма никой разумен, няма кой да търси Бога.
усі повідступали, разом стали непотрібні, нема доброчинця, нема ні одного!
Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“
Гріб відкритий їхнє горло, язиком своїм кажуть неправду, отрута зміїна на їхніх губах,
?Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ ?Аспидова отрова има под устните им.“
уста їхні повні прокляття й гіркоти!
?Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“
Швидкі їхні ноги, щоб кров проливати,
?Краката им са бързи да проливат кръв,
руїна та злидні на їхніх дорогах,
опустошение и разорение е в пътищата им
а дороги миру вони не пізнали!
и те не са познали пътя на мира.“
Нема страху Божого перед очима їхніми...
?Пред очите им няма страх от Бога.“
А ми знаємо, що скільки говорить Закон, він говорить до тих, хто під Законом, щоб замкнути всякі уста, і щоб став увесь світ винний Богові.
А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.
Бо жадне тіло ділами Закону не виправдається перед Ним, Законом бо гріх пізнається.
Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
А тепер, без Закону, правда Божа з'явилась, про яку свідчать Закон і Пророки.
Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,
А Божа правда через віру в Ісуса Христа в усіх і на всіх, хто вірує, бо різниці немає,
тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,
бо всі згрішили, і позбавлені Божої слави,
защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,
але дарма виправдуються Його благодаттю, через відкуплення, що в Ісусі Христі,
но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.
що Його Бог дав у жертву примирення в крові Його через віру, щоб виявити Свою правду через відпущення давніше вчинених гріхів,
Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
за довготерпіння Божого, щоб виявити Свою правду за теперішнього часу, щоб бути Йому праведним, і виправдувати того, хто вірує в Ісуса.
за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.
Тож де похвальба? Виключена. Яким законом? Законом діл? Ні, але законом віри.
Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.
Отож, ми визнаємо, що людина виправдується вірою, без діл Закону.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.
Хіба ж Бог тільки для юдеїв, а не й для поган? Так, і для поган,
Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,
бо є один тільки Бог, що виправдає обрізання з віри й необрізання через віру.
защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.
Тож чи не нищимо ми Закона вірою? Зовсім ні, але зміцнюємо Закона.
Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.