Proverbs 9

Мудрість свій дім збудувала, сім стовпів своїх витесала.
Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,
Зарізала те, що було на заріз, змішала вино своє, і трапезу свою приготовила.
закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.
Дівчат своїх вислала, і кличе вона на висотах міських:
Изпрати слугините си и кани от височините на града:
Хто бідний на розум, хай прийде сюди, а хто нерозумний, говорить йому:
Който е прост, нека се отбие тук! И на неразумния казва:
Ходіть, споживайте із хліба мого, та пийте з вина, що його я змішала!
Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.
Покиньте глупоту і будете жити, і ходіте дорогою розуму!
Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.
Хто картає насмішника, той собі ганьбу бере, хто ж безбожникові виговорює, сором собі набуває.
Който поучава присмивателя, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.
Не дорікай пересмішникові, щоб тебе не зненавидів він, викартай мудрого й він покохає тебе.
Не изобличавай присмивателя, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.
Дай мудрому й він помудріє іще, навчи праведного і прибільшить він мудрости!
Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учй праведния и той ще увеличи знание.
Страх Господній початок премудрости, а пізнання Святого це розум,
Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.
бо мною помножаться дні твої, і додадуть тобі років життя.
Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.
Якщо ти змудрів то для себе змудрів, а як станеш насмішником, сам понесеш!
Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.
Жінка безглузда криклива, нерозумна, і нічого не знає!
Глупостта е като жена бъбрива — глупава и не знае нищо.
Сідає вона на сидінні при вході до дому свого, на високостях міста,
И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;
щоб кликати тих, хто дорогою йде, хто путтю своєю простує:
и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:
Хто бідний на розум, хай прийде сюди, а хто нерозумний, то каже йому:
Който е прост, нека се отбие тук. А на неразумния казва:
Вода крадена солодка, і приємний прихований хліб...
Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.
І не відає він, що самі там мерці, у глибинах шеолу запрошені нею!...
Но той не знае, че там са сенките, че поканените й са в дълбините на Шеол.