Luke 6

І сталось, як Він переходив ланами, у суботу, Його учні зривали колосся та їли, розтерши руками.

И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

А деякі з фарисеїв сказали: Нащо робите те, чого не годиться робити в суботу?

А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

І промовив Ісус їм у відповідь: Хіба ви не читали того, що зробив був Давид, коли сам зголоднів, також ті, хто був із ним?

Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Як він увійшов був до Божого дому, і, взявши хліби показні, яких їсти не можна було, тільки самим священикам, споживав, і дав тим, хто був із ним?

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

І сказав Він до них: Син Людський Господь і суботі!

И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

І сталось, як в іншу суботу зайшов Він до синагоги й навчав, знаходився там чоловік, що правиця йому була всохла.

А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

А книжники та фарисеї вважали, чи в суботу того не вздоровить, щоб знайти проти Нього оскарження.

А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

А Він знав думки їхні, і сказав чоловікові, що мав суху руку: Підведися, і стань посередині! Той підвівся і став.

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Ісус же промовив до них: Запитаю Я вас: Що годиться в суботу робити добре, чи робити лихе, душу спасти, чи згубити?

Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

І, позирнувши на всіх них, сказав чоловікові: Простягни свою руку! Той зробив, і рука його стала здорова!

И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

А вони переповнились лютістю, і один з одним змовлялись, що робити з Ісусом?...

А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

І сталось, що часу того Він вийшов на гору молитися, і перебув цілу ніч на молитві до Бога.

През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

А коли настав день, покликав Він учнів Своїх, і обрав із них Дванадцятьох, яких і апостолами Він назвав:

А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Симона, якого й Петром Він назвав, і Андрія, брата його, Якова й Івана, Пилипа й Варфоломія,

Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

Матвія й Хому, Якова Алфієвого й Симона, званого Зилотом,

Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

Юду Якового, й Юду Іскаріотського, що й зрадником став.

Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

Як зійшов Він із ними, то спинився на рівному місці, також натовп густий Його учнів, і безліч людей з усієї Юдеї та з Єрусалиму, і з приморського Тиру й Сидону,

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

що посходилися, щоб послухати Його та вздоровитися із недугів своїх, також ті, хто від духів нечистих страждав, і вони вздоровлялися.

и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

Увесь же народ намагався бодай доторкнутись до Нього, бо від Нього виходила сила, і всіх вздоровляла.

И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

А Він, звівши очі на учнів Своїх, говорив: Блаженні убогі, Царство Боже бо ваше.

И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

Блаженні голодні тепер, бо ви нагодовані будете. Блаженні засмучені зараз, бо втішитесь ви.

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Блаженні ви будете, коли люди зненавидять вас, і коли проженуть вас, і ганьбитимуть, і знеславлять, як зле, ім'я ваше за Людського Сина.

Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

Радійте того дня й веселіться, нагорода бо ваша велика на небесах. Бо так само чинили пророкам батьки їхні.

Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

Горе ж вам, багатіям, бо втіху свою ви вже маєте.

Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

Горе вам, тепер ситим, бо зазнаєте голоду ви. Горе вам, що тепер потішаєтеся, бо будете ви сумувати та плакати.

Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

Горе вам, як усі люди про вас говоритимуть добре, бо так само чинили фальшивим пророкам батьки їхні!

Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

А вам, хто слухає, Я кажу: Любіть своїх ворогів, добро робіть тим, хто ненавидить вас.

Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

Благословляйте тих, хто вас проклинає, і моліться за тих, хто кривду вам чинить.

благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

Хто вдарить тебе по щоці, підстав йому й другу, а хто хоче плаща твого взяти, не забороняй і сорочки.

На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

І кожному, хто в тебе просить подай, а від того, хто твоє забирає, назад не жадай.

Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

І як бажаєте, щоб вам люди чинили, так само чиніть їм і ви.

И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

А коли любите тих, хто любить вас, яка вам за те ласка? Люблять бо й грішники тих, хто їх любить.

Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

І коли добре чините тим, хто добро чинить вам, яка вам за те ласка? Бо те саме і грішники роблять.

И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

А коли позичаєте тим, що й від них сподіваєтесь взяти, яка вам за те ласка? Позичають бо й грішники грішникам, щоб одержати стільки ж.

И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

Тож любіть своїх ворогів, робіть добро, позичайте, не ждучи нічого назад, і ваша за це нагорода великою буде, і синами Всевишнього станете ви, добрий бо Він до невдячних і злих!

Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Будьте ж милосердні, як і Отець ваш милосердний!

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Також не судіть, щоб не суджено й вас; і не осуджуйте, щоб і вас не осуджено; прощайте, то простять і вам.

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

Давайте і дадуть вам; мірою доброю, натоптаною, струснутою й переповненою вам у подолок дадуть. Бо якою ви мірою міряєте, такою відміряють вам.

давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Розповів також приказку їм: Чи ж може водити сліпого сліпий? Хіба не обидва в яму впадуть?

Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

Учень не більший за вчителя; але, удосконалившись, кожен буде, як учитель його.

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

Чого ж в оці брата свого ти заскалку бачиш, колоди ж у власному оці не чуєш?

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

Як ти можеш сказати до брата свого: Давай, брате, я заскалку вийму із ока твого, сам колоди, що в оці твоїм, не вбачаючи? Лицеміре, вийми перше колоду із власного ока, а потім побачиш, як вийняти заскалку з ока брата твого!

Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

Нема доброго дерева, що родило б злий плід, ані дерева злого, що родило б плід добрий.

Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

Кожне ж дерево з плоду свого пізнається. Не збирають бо фіґ із тернини, винограду ж на глоду не рвуть.

Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Добра людина із доброї скарбниці серця добре виносить, а лиха із лихої виносить лихе. Бо чим серце наповнене, те говорять уста його!

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

Що звете ви Мене: Господи, Господи, та не робите того, що Я говорю?

И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

Скажу вам, до кого подібний усякий, хто до Мене приходить та слів Моїх слухає, і виконує їх:

Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Той подібний тому чоловікові, що, будуючи дім, він глибоко викопав, і основу на камінь поклав. Коли ж злива настала, вода кинулася на той дім, та однак не змогла захитати його, бо збудований добре він був!

Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

А хто слухає та не виконує, той подібний тому чоловікові, що свій дім збудував на землі без основи. І наперла на нього ріка, і зараз упав він, і велика була того дому руїна!

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.